Стивън Канел - Мошеникът

Пилотите приземиха червено-белия двумоторен „Чалънджър“ на летището във Фресно. Беше четири следобед. Отпред ги чакаше лимузина и трима биячи. Горилите бяха докарани от Лас Вегас, където работеха като наемници. Тримата приличаха на стена от плът и мускули. Водачът им беше широкоплещест главорез на име Джими Фрийз. На лицето му имаше продълговат белег от нож — реално предупреждение, че е психопат. До него стояха братята Съмърланд, Уейд и Кийт, бивши футболни звезди. Тежаха по сто и трийсет килограма и опъваха до спукване шевовете на костюмите си. По-рано бяха охрана на Рина, но Джо ги уволни при съмнителни обстоятелства, които Томи така и не разбра. Затова от време на време им възлагаше по някоя задача.

Вратата на самолета се отвори и първа се появи Дакота. Лицето й беше подуто и пурпурночервено. Разцепената й устна се нуждаеше от шевове. Върху раната бе засъхнала кръв. Явно изпитваше силна болка. Бавно слизаше по стъпалата, като се държеше за парапета. Беше облякла една от роклите на Калиопа, която й беше тясна. Томи я следваше по петите. Дакота се приближи до колата и се настани на задната седалка, без да каже нищо. Джими Фрийз я посочи и попита:

— Какво е станало с нея, по дяволите?

— Затваряй си устата и тръгвай — излая Томи.

Качи се отзад и лимузината потегли. После даде на Уейд Съмърланд лист хартия.

— Шибаното място се казва яхтклуб „Мъд Флат“. Обади се на „Справки“ и разбери какъв е адресът. Тя каза, че ония смотаняци са на някаква яхта на име „Сеизмичен шпур“.

Колата профуча покрай складовете за зърно и наскоро изораните ниви, гъмжащи от летящи насекоми, и се отправи към Фресно. Градът се бе разраснал покрай земеделието и каналите, които се вливаха в река Сан Йоакин и предоставяха възможност за евтин транспорт до Сан Франциско. Уейд взе клетъчния телефон, набра „Справки“ и получи информация и указания. Петнайсет минути по-късно спряха на паркинга пред яхтклуба. Мястото изглеждаше запустяло. Имаше само една-две коли. В далечния край беше паркирана една синьо-бяла каравана.

Томи погледна Дакота.

— Ако не са тук, по-добре си уреди час при пластичен хирург.

— Какво искаш, Томи? Казах ти всичко, което знам. Обясниха ми, че живеят тук.

Той изсумтя, сетне погледна Кийт.

— Стой при нея и я следи отблизо. Ще те изненада, ако не внимаваш. Смела е.

Томи, Джими и Уейд слязоха от лимузината. Тръгнаха по дървения мост и огледаха заспалите яхти. Смрачаваше се и насекомите бяха започнали да се събират на рояци. Неизвестно защо отказваха да хапят Томи, но безмилостно се спуснаха към Джими и Уейд, които размахаха огромните си ръце и взеха да се пляскат. Старият порутен дървен пристан минаваше успоредно на брега и служеше за основа на три кея, врязващи се навътре в плитките тинести води. В края на единия беше завързана зле поддържана ръждясала яхта. На кърмата пишеше „Сеизмичен шпур“.

— Ако ония скапаняци са там, ще хвърчат трески — измърмори Томи.

Сетне поведе малката група към яхтата. Вървяха бавно и безшумно. Скоро чуха някакъв разговор, който идваше от яхтата. Приличаше на кавга. Томи допря пръст до устата си. Промъкнаха още по-наблизо, досами стария плавателен съд. В същия миг Томи чу гласа на Биано.

— Всичко трябваше да бъде абсолютна тайна. Наложи се да накараме всички да мълчат, инак цялата сделка щеше да се разчуе и властите щяха да довтасат.

— Не се тревожи — рече Дъфи. — Все се притесняваш. Никой няма да каже нищо. Хората знаят какъв е залогът.

Яхтата беше дълга около дванайсет метра и имаше формата на кутия за обувки. Избледнялата жълта боя се лющеше, показвайки ръждата отдолу. На задната палуба имаше няколко жълто-кафяви шезлонга. Климатичната инсталация на прозореца бръмчеше силно.

Томи посочи към себе си, после към главния люк. Показа на Джими кърмата, а на Уейд — носа на яхтата. Главорезите кимнаха и изпукаха с кокалчетата на пръстите си. Томи извади деветмилиметровия зигзауер, даде знак на двамата мъже, сетне хукна нагоре по мостчето, блъсна с рамо вратата и нахлу в главната каюта.

Биано седеше на метален стол до масата. Беше си сложил лъскава вратовръзка на райета и очила с дебели лупи и рамки от черупка на костенурка. Скочи и се втурна към задната врата, а Дъфи се насочи към предната. За миг Томи остана сам с един малък кафяво-черен териер, който бе заспал на дивана, но вдигна глава да види какво става. От двете палуби се чу шум от кратка схватка. Изведнъж Биано и Дъфи бяха проснати по гръб на пода в каютата. Джими и Уейд влязоха след тях и изпълниха помещението с телата си. Томи прибра оръжието и се приближи до Биано. Дръпна го да стане и го хвана за яката на скъсаната риза.