Стивън Канел - Мошеникът

— Аз… Не съм…

— Бил си там и си гледал как ни одират кожата — изкрещя Томи. Лицето му се зачерви. Зачуди се дали да не грабне нещо и да размаже управителя. — И така, къде е оная кучка Дакота, която ме упои?

Всъщност мислеше, че тя участва в номера и отдавна е изчезнала.

— Не знам…

— Нищо не знаеш, нали?

Томи кипеше. Главата му пулсираше. Имаше киселини. Искаше му се да си го изкара на някого. Само така можеше да се почувства добре.

— Ще отида до вилата да се преоблека. Изпрати ми нещо за ядене. В стомаха ми сякаш има пирани. Да ми донесат кисело мляко или нещо подобно.

Томи тръгна към вратата, но на прага рязко се обърна и хвана Бузини неподготвен.

— Не можеш да се съсредоточаваш върху бизнеса, скапаняк такъв. Правиш едни и същи грешки. Ти трябва да взимаш решенията, а не непрекъснато да търчиш при мен и да ме питаш какво да правиш. За какво ти плащам?

— Съжалявам.

— Трябва да съжаляваш! На една крачка от смъртта си. По-добре измисли как да оправиш нещата — изръмжа Томи и излезе от кабинета, като си мислеше колко хубаво би било да разбие с чук шибаната глава на самодоволния Бузини.

На път за вилата Томи мина през вътрешния двор и тръгна по каменната пътечка покрай басейна. Беше извърнал лице от слънцето, защото ярката светлина пронизваше очите и мозъка му като игла за акупунктура. Сетне видя нещо, от което се втрещи. Фантастичната богиня от предишната нощ излизаше от басейна. Беше само по бикини. Седна на шезлонга и затвори очи. От съвършената й кожа и мокрите коси капеше вода. Томи не можеше да повярва, че тя още е тук. Бе дошла в клуба със стареца и племенника му. Той предположи, че го е напила и се е чукала с него, за да го извади от играта. Беше сигурен, че Дакота участва в измамата, затова какво, по дяволите, правеше тук? Томи забърза към вилата на брат си и се обади на Бузини.

— Хей, мухльо, има нещо, с което можеш да започнеш, за да спасиш работата си. Оная курва е при басейна. Доведи я във вилата.

— Добре.

— И гледай да не предизвикаш трета световна война. Може да се наложи да я премахна, затова не прави панаири пред хората там. Ясно ли е?

— Да.

Гласът на Бузини трепереше.

Какво означава това, че Томи може да я премахне? Бузини беше управител на казино, а не главорез. Бе завършил хотелиерство. Щеше ли сега да се забърка в убийство? „Как можах да попадна тук?“, запита се той.

Томи крачеше из луксозната вила. В дневната имаше роял, а пред прозореца на спалнята — частен плаж. Джо контролираше обзавеждането и бе накарал да сложат красивите пейзажи с маслени бои в стъкло и херметически затворени рамки, за да не бъдат съсипани от океанския въздух и влагата. Имаше и няколко безценни съкровища на изкуството на ацтеките, които Джо бе колекционирал и наредил на шкафчетата. После просмуканият с алкохол мозък на Томи престана да се разсейва и се сети за Калиопа. Трябваше да я разкара оттам. Бързо се вмъкна в спалнята и я намери заспала на двойното легло. Дръпна я за косите.

— Какво правиш? — изписка тя. — Къде беше, по дяволите?

Той я удари с юмрук по устата. Томи обичаше да бие.

Тя падна върху възглавниците. От устата й потече кръв.

— Не задавай въпроси — бавно изрече той и доближи лице до нея.

— Съжалявам — каза Калиопа, гледайки в изпълнените му с омраза и гняв очи.

— Разкарай се оттук. Върнеш ли се преди да е станало следобед, ще завършиш по-зле и от босненска съпруга.

Тя се измъкна от леглото и изтича навън.

И Томи зачака. След няколко минути чу, че някой разговаря на портата.

— Не… Не. Това е за най-добрите ни клиенти. Подарък от хотела. Държа бутилките в хладилника тук — обясняваше Бузини.

После вратата се отвори и в стаята влезе Дакота. Беше боса и си бе сложила къса фланелка. Косите й още бяха мокри.

— Здравей — извика Томи. — Помниш ли ме?

— Томи — усмихна се тя. — Мислех, че още спиш.

— Ела тук, кукличке — зловещо се ухили той.

Дакота тръгна към него и когато се приближи на няколко крачки, Томи замахна. Уцели я в скулата. Ударът завъртя главата й настрана и я запрати към стената. В този миг Томи приличаше на горила. Арнолд Бузини хлъцна от ужас. После мафиотът хвана Дакота за косите и я удари още няколко пъти — в стомаха, където усети, че нещо се скъса, и в главата. Част от зъбите й изхвърчаха и се пръснаха на килима. Тя се строполи по гръб на пода. Отначало лежеше неподвижна, сетне опита да се надигне на лакти. Усмихна му се с разкървавената си уста и прошепна: