Стивън Канел - Мошеникът

Виктория не знаеше какво да каже.

— Карол ме излъга, за да спаси живота ти…

Биано се обърна.

— Тя никога не е била свидетел на побоя — продължи Виктория. — Искаше да осъдят Джо Рина. Тя те обичаше, Биано… толкова много, че рискува живота си заради теб. Използва ме, но аз не й се сърдя, защото тя беше причината да дойда тук. Знаеш ли какво си мисля?

— Не.

— Карол ни доведе тук. Тя ни свърза и очаква нещо от нас. Може би не отмъщение, може би се опитва да ни научи на нещо. Сигурна съм, че ни гледа… Години наред бях обвинител на боклуци като Джо и Томи Рина. За тях хората нямат стойност, освен като престъпници и използвачи. Може и да ни убият, но вече не могат да ни контролират, защото ние не искаме нищо, освен тях. Обичайните методи — пари, подкупи и сплашване — няма да подействат срещу нас и това ни прави силни. Карол искаше да те предпази и даде живота си. Това е наследство, Биано. Не можеш да го похарчиш или изтъргуваш, но то може да нахрани душата ти със спомена.

Настъпи тишина, после Биано хвана ръката й, задържа я за миг, стана и влезе в апартамента. Това съвсем не беше най-добрата й заключителна реч, но Виктория се надяваше, че му е въздействала.

Томи се беше изкъпал и преоблякъл в копринената риза, която брат му наскоро бе донесъл от Китай. Джо каза, че копринените буби са били отгледани по специален начин и ризата струва цяло състояние. Томи бе дал на Калиопа още хиляда долара. Обясни й, че има работа в офиса на казиното. Остави я край рулетката да гризе нокти и да се чуди дали да заложи на червено или на черно — дилема, която часове наред щеше да обсебва мислите й.

Когато Дакота се появи в бар „Фламинго“, Томи не можа да повярва на късмета си. Тя се приближи до него и се усмихна.

— Има промяна в теб — каза тя, като погледна зелената му копринена риза и го хвана за ръката.

— Ами, същият съм си — отговори той.

— Изгарям от нетърпение да видя какво представлява етажът на най-богатите комарджии.

Томи я поведе към асансьора. Качиха се на десетия етаж и минаха покрай апартамент 10Б, където Дъфи фалшифицираше заровете, и отидоха в дъното на коридора. Там имаше съвсем малка, но много красива хазартна зала. Крупиетата бяха облечени в смокинги. Масите имаха ръчна дърворезба и бяха внесени от европейски казина. Имаше само шестима играчи, предимно араби и азиатци. Ниско над масите висяха кристални полилеи. Ефектът беше поразителен.

— Наистина ли си собственик на това място? — попита Дакота. Още държеше ръката му.

— Питай когото искаш. Ето например него — отговори Томи, посочи шефа на залата и я заведе при него. — Хайде, попитай го.

— Той твърди, че притежава този хотел — каза Дакота.

— Щом господин Рина казва така, трябва да му вярвате — отговори шефът на залата.

— В такъв случай аз съм най-голямата късметлийка на този остров.

Дакота седна на стола до барчето, оставяйки цепката на роклята й да се разтвори. Дългите й крака блеснаха на светлината на свещите.

— Да те почерпя ли нещо? — попита Томи с надеждата, че ще я напие.

— Само ако пиеш и ти. Нека да бъде уиски. Чисто — усмихна се тя.

Предизвикателството беше отправено и попадайки в капана й, Томи поръча две двойни шотландски уискита. Дакота Бейтс държеше на пиене. Всъщност можеше да изпие повече от всеки мъж. Това беше много полезно за професията. Напиваше жертвите си, обираше ги и изчезваше с парите и кредитните карти преди изгрев-слънце.

Поднесоха напитките и Дакота изпробва Томи.

— Надявам се, че няма да се възползваш от едно беззащитно момиче?

Томи се ухили. Смяташе да се възползва, и още как. Първо щеше да накара това разкошно създание да смуче розовата му пура, а сетне щеше да я чука до полуда.

Бедата беше там, че тя пиеше колкото него и в един и половина той вече се люлееше.

— Стига сме пили — изфъфли той. — Хайде да се чукаме.

— В моята стая или в твоята? — изгука Дакота.

— Която е по-близо.

— Имам благовонни масла. Ще те разтрия. Целият. Ще ти направя масаж, после ще те измия с език.

— Мамка му…

Тя му помогна да стане и го изведе от богаташкото казино. Насочи олюляващия се мафиот към асансьора и сетне към стаята си, номер осем. Отвори вратата, а Томи се спъна и падна на пода, повличайки и нея.

— Господи, натрясках се.

— Хайде да отидем в леглото. Купонът ще бъде страхотен.

Томи се приближи до двойното легло и се отпусна по гръб. Затвори очи и за миг Дакота помисли, че е свободна. Но той отново ги отвори и се вторачи в нея. Не се беше отказал. Дакота се надяваше, че няма да се наложи да се чука. После изведнъж Томи стана, препъвайки се отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Избърса се с хавлията, хвърли я в мивката и похотливо огледа Дакота.