Стивън Канел - Мошеникът

— Мисля, че госпожица Харт трябва да се успокои. Започна да говори несвързано — каза Джо Рина, като обърна красивото си лице към нея и се усмихна дружелюбно през воднистозелените филтри на очите си, които прикриваха вътрешната му безпощадност.

— Хайде да говорим по същество — намеси се съдията Голдстоун. — Мислите ли, че ще можете да доведете свидетелката си, госпожице Харт?

— Не знам. Карол Сесник ми е необходима. Не мога да продължа без нея или без потърпевшия. Нужно ми е двуседмично отлагане.

— Още две седмици? — въздъхна Джералд Коен. — А защо не два месеца или две години? Вероятно Гил Грийн се нуждае от повече време, за да раздува случая в пресата. Може би трябва да го проточим до общите избори през ноември. Хайде да не се притесняваме за Джо Рина и за гарантираното му от конституцията право на бърз процес. Да върви по дяволите. След като съдим него, нека да измислим в крачка нови правила. Той не се брои. Джоузеф Рина няма права. Да го наричаме кръстник на мафията, въпреки че всеки ден си върши работата по снабдяването с храни и не е бил осъждан. Да го клеветим без доказателства. Вече се влачим почти девет месеца. Какво са още две седмици? Това е смешно.

— Какво искаш, Джери? Да се запише в протокола — рече съдията Голдстоун.

— Искаме тази сутрин да приключим с избора на съдебните заседатели и да започнем делото. Имаме конституционното право на бърз процес.

— Добре, съгласен съм — каза съдията. — Съдът също би желал нещата да се задвижат. И оттук следва процедурният въпрос… След като бъде избран и последният съдебен заседател, влиза в сила правилото, че обвиняемият не може да бъде съден два пъти за едно и също провинение.

Това беше проблемът, с който Виктория се бореше цяла сутрин. Според правилото, ако прокурорът не предявеше обвинението, Джо Рина можеше да си тръгне и никога повече да не бъде съден за това престъпление, дори ако някога Франк Лемей или Карол Сесник се появяха, за да свидетелстват за побоя. Виктория знаеше, че за да спечели време, трябва да убеди съдията Голдстоун да й даде отсрочка, преди да бъде избран последният съдебен заседател, а не после. Съзнаваше, че това едва ли щеше да стане, но се налагаше да опита.

— Ваше Благородие — бавно започна тя, — моля, първо ни дайте отлагане. Можете да изпратите вкъщи съдебните заседатели, които сме избрали, и сетне пак да ги повикаме. Влезе ли в сила правилото, че заподозреният не може да бъде съден два пъти за едно и също провинение, с обвинението е свършено.

— Ти си най-пагубното празно занимание след видеоигрите — изсмя се подигравателно Джери. — От три месеца се готвим за процеса. Те протакат нещата, Ваше Благородие. Това е недопустимо. Моят клиент беше принуден да изтърпи тормоза на медиите. Областният прокурор танцува по главата му всяка вечер по телевизионните новини. Единственото престъпление на Джо Рина е, че е роден с италианска фамилия. Ако обвинението е готово, в което се съмнявам, тогава нека да започваме.

Мъри Голдстоун се замисли върху дилемата, като пресмяташе процента на вероятност за отхвърляне на присъдата от Апелативния съд. Старият стенен часовник в ъгъла на залата отмерваше времето с равномерно тиктакане на махалото. Накрая съдията приключи с безмълвните си сметки и се прокашля.

— Разбирам проблема ви, госпожице Харт, но трябва да започнем. Господин Рина е обвинен в опит за убийство. Ако искате да повдигнете обвинение в отвличане или в тройно убийство на Карол Сесник и двамата полицаи, ще го разгледам по-късно.

— Още не мога да го докажа. Полицията току-що започна разследването.

— Тогава съжалявам. Тази сутрин ще продължим с избора на съдебни заседатели и когато свършим, ще ви дам седемдесет и два часа отсрочка, за да съставите обвинението си. Не успеете ли да го сторите, ще предложа освобождаване на обвиняемия.

Докато Мъри Голдстоун говореше, Виктория много внимателно наблюдаваше Джо Рина, опитвайки се да прецени реакцията му. Той обаче беше непоклатим като скала. Не издаваше нищо. Никаква мисъл или усмивка не премина по красивото му лице. Гледаше леко натъжено съдията, сякаш наистина се притесняваше за изчезналата свидетелка.

Биваше го. „Каква бъркотия“, помисли си тя.

Априлското слънце беше ярко, но денят — свеж и студен. Лек ветрец диплеше листата на дърветата около съдебната зала.

Пейджърът на Виктория бе иззвънял преди две минути. Тя погледна екрана и видя познатото „911-ГГ“, което означаваше: „Бързо се върни в службата.“ Гил Грийн искаше да я види. Сигурно бе чул за решението на съдията Голдстоун и щеше да изпадне в едно от сдържаните си пасивно-агресивни състояния. Виктория се приближи до нисана си и пъхна ключа в ключалката, когато усети нечие присъствие и долови мирис на ментов одеколон. Обърна се и видя Джо Рина, който стоеше зад нея. Стресна се и се зачуди как бе успял да се промъкне толкова близо до нея, без да го види. Бяха почти еднакви на ръст и тя гледаше право в тропическо сините му очи.