Стивън Канел - Мошеникът

Родителите на Биано бяха скитници. Бродеха из страната, живееха в каравана по паркингите и бягаха от закона. Обикаляха улиците с ръждясалата си каравана и търсеха къщи с разместени дървени покривни плочки. После баща му спираше пред дома на бъдещата жертва, изваждаше инструментите и изпращаше прелестния шестгодишен Биано да потропа на вратата.

— Господине — казваше детето с приятното си гласче на хорист, — татко поправя покрива на един ваш съсед.

Това беше лъжа, но Биано посочваше с късата си пухкава ръчичка към караваната на баща си, който оживено правеше нещо. Жертвата се усмихваше и извиваше врат да го види.

— Татко забеляза, че и на вашия покрив има много разместени дървени плочки — продължаваше Биано, като винаги гледаше будалите право в очите, за да внуши коварна искреност. — Имаме повече плочки, отколкото ни трябват, затова, ако искате, татко може да оправи и вашия покрив, при това на много добра цена.

— Не трябва ли да си на училище, младежо? — беше обичайният въпрос, след което малкият Биано се приближаваше до жертвата.

— Сестричката ми е много болна и това лято трябва да изкараме достатъчно пари, за да започне химио… Как беше?

— Химиотерапия? — услужливо подсказваше набелязаната мишена и Биано кимваше тъжно.

Този факт надвисваше над предложението като ангел на смъртта. Биано винаги успяваше да трогне жертвата.

Баща му, Джейкъб, идваше по обед и внимателно разглеждаше покрива. Отказваше дарения за химиотерапията на несъществуващата си дъщеря, позовавайки се на семейна гордост.

— Не обичаме милостинята, но благодаря и Господ да ви благослови — казваше Джейкъб, често избърсвайки сълзите, бликнали в очите му.

После се качваше на покрива, потъркваше брадичка и се съгласяваше да го оправи за две хиляди долара, което по всички изчисления беше страхотна сделка. По онова време новите покриви вървяха между пет и десет хиляди. В този момент всички мисли на жертвата за болната от рак сестричка на Биано се засенчваха от алчността: Тези тъпи селяни ще оправят покрива ми за по-малко, отколкото струва материалът. Осъзнавайки това, будалата налапваше въдицата.

На следващия ден семейство Бейтс пристигаха рано. Биано изваждаше от караваната инструментите и стълбата и ги занасяше в къщата. Собствениците гледаха от прозорците и се удивляваха на това нещастно трудолюбиво семейство и особено на сладкото усърдно момченце. В девет сутринта Джейкъб вече усилено чукаше на покрива, вдигайки такъв шум, че принуждаваше обитателите да излязат. След като заминеха, Кони, майката на Биано, и той се качваха при баща му. Наместваха дървените плочки и бързо боядисваха покрива с гъсто моторно масло. Когато жертвата се прибереше вкъщи, „новият“ му покрив беше тъмнокафяв и лъскав. Джейкъб Х. Бейтс взимаше парите от благодарния собственик заедно с пожеланията за излекуване на дъщеричката му и семейството изчезваше от града. Първият силен дъжд напълваше дневната с машинно масло, но дотогава те вече бяха в друг щат.

Когато порасна, Биано демонстрира умения за много повече. Научи се да върши измами на едро от чичо си, Джон Бейтс, който се занимаваше с шашми с бойлери, недвижими имоти и зеленчуци. Биано се преобличаше и се правеше на какъвто поиска. Имаше слух и можеше да имитира почти всеки акцент и диалект. Беше майстор по маскировките — ту шампион по голф, ту ненадминат картоиграч — и винаги намираше начин да наклони везните в своя полза.

Но сега, на трийсет и четири, след като се бе издигнал до върха на избраната от него професия и по националната телевизия Джон Уолш го бе нарекъл Крал на измамниците, Биано изглежда бе изпаднал в плен между скалите на необяснимата паника. Това беше невероятно и го потресе, но той наистина беше загубил смелостта си.

— Престани да ме зяпаш — кресна Биано на кафяво-черния териер, който още седеше на предната седалка на форда и го гледаше с кучешко безпокойство. — Като се откажа, поне на тебе няма да ти се налага да ходиш по нужда по команда. Няма и да се опитваш да приличаш на Баунчатрейнски териер от пет хиляди долара.

Роджър изглеждаше разочарован. Погледна през прозореца към осветените в златисто сводове на ресторанта. Подуши бирата, но не прояви интерес. Сетне направи три кръга на седалката, легна и сложи муцуна на лапите си. Не откъсваше поглед от Биано. Наблюдаваше го като угрижен родител.

— Ще изчакам резултата от съдебномедицинската експертиза, но мисля, че тук ще претърпим пълен провал — намусено каза чернокожият детектив от отдел „Убийства“ на двамата униформени полицаи до вратата. — Банята е изтъркана като аптека. Чистачките на сградата използват лизол, но това тук мирише на белина или на нещо подобно. Можем да забравим и за всякакви веществени доказателства. Някой е почистил килимите с прахосмукачка.