Стивън Канел - Мошеникът

Мъри Голдстоун влезе от страничната врата, следван от Бет Лийдс, стенографката, и се настани зад бюрото. Беше облечен в поло и жълто-кафяв панталон. Изглеждаше отпочинал. Кичур бели коси увенчаваше плешивата му глава — досущ древногръцки атлет с лавров венец. Бет седна на стола в единия край на залата. Стенографската машина беше пред нея.

— Къде е клиентът ви? — попита съдията, поглеждайки Джералд Коен.

— Ще дойде, Ваше Благородие. Цяла нощ преглеждахме предварителните инструкции. Наехме стая в „Хилтън“. Аз излязох в шест сутринта. Джо още е там. Каза, че ще се изкъпе и ще се опита да дойде тук в единайсет. Може би трябва да почакаме още десетина минути…

— Бил си с него цяла нощ? — попита Виктория. Гласът й трепереше. Едва сдържаше гнева си.

— Точно така, Виктория. Цяла нощ. Всички ние бяхме там.

Коен посочи подгряващата група от „Айви Лийг“. Всички кимнаха тържествено.

— Тогава ти си алибито на онзи убиец?

— Разбирам, че си разстроена, Виктория — бавно каза Джери, — но ще ти бъда много благодарен, ако не правиш намеци. Аз съм служител в този съд и не извършвам престъпления в опит да спечеля делото. Снощи бях с Джоузеф Рина в хотел „Хилтън“, стая 687. Има достатъчно свидетели, които могат да потвърдят този факт.

— А брат му? Томи? И за него ли имаш алиби?

— Томи Рина не е мой клиент. Не знам нищо за Томи. Ако имаш проблем, обсъди го с него.

В същия миг вратата на залата се отвори и вътре влезе Джоузеф Рина, облечен в сив панталон, морскосиня риза и подходяща вратовръзка. Пискюлите на мокасините му танцуваха щастливо, докато пристъпваше на пръсти.

Виктория трябваше да признае, че Джоузеф Рина беше красавец — толкова хубав, че те караше да го зяпаш. Смуглата му кожа беше гладка и почти прозрачна. Светлосините му очи излъчваха интелигентност и имаха нюанса на тропически води. Тя го мразеше в червата.

— Съжалявам, че закъснях. Какво става? — попита той, като невинно се усмихна на Джери Коен, после кимна на Виктория и на съдията.

Голдстоун се изправи, наведе се напред и пое контрола върху заседанието.

— Трябва да обсъдим няколко въпроса и сетне — един сложен процедурен проблем. Да започнем с вашата свидетелка, госпожице Харт. Гил ми каза, че сте затруднена да я доведете.

— Затруднена? Моята свидетелка беше отвлечена, Ваше Благородие.

— Можете ли да го докажете? — попита Джери с бавното си носово скимтене, поглеждайки я, театрално потресен.

— Загубих една свидетелка и двама цивилни полицаи. Изчезнаха от Трентън Тауърс някъде между десет снощи и осем тази сутрин. Никой не знае нищо за тях. Явно не са отскочили да си купят сладолед от сладкарницата, по дяволите.

— Ваше Благородие — намеси се Джери, — прокурорът несъмнено намеква за нечиста игра. Ако случаят е такъв, нека да каже направо. Кой знае какво е станало там? Аз само знам, че моят клиент беше с мен цяла нощ и ще свидетелствам за това. С нас бяха и Тревър Джон, Калвин Лепон и Барет Брокингам. Всички те са тук и са готови да дадат показания. — Той посочи към хора от юристи, които преместиха крак върху крак и кимнаха в съвършен синхрон. — Ако прокурорът иска да внесе обвинение в отвличане срещу моя клиент, по-добре да се откаже от непотвърдени намеци и иронични забележки.

— Ваше Благородие — каза Виктория и скочи. — Джоузеф Рина е всеизвестен мафиотски бос. Кръстник на мафията.

— Предполагам, че можеш да докажеш това? — подхвърли Джери.

— Той е босът — продължи тя. — Имах свидетелка, която го е видяла да пребива един човек почти до смърт.

— Жалко, че не разполагате с жертвата — с тих и нежен глас се обади Джо Рина. — Винаги съм мислел, че това е част от процедурата. Обвиняемият трябва да се изправи срещу потърпевшия.

Виктория се намръщи. Според нея Джо Рина имаше изисканите маниери на коронован принц и евтиното поведение на водещ на телевизионно шоу.

— Не ни е необходима жертвата — смело продължи тя. — Може да подкрепим с факти побоя над Франк Лемей, или който и да е бил онзи човек. Разполагаме с писмените показания на медицинските експерти. Те ще свидетелстват за размера и степента на раните му. Лекарите и сестрите от бърза помощ в районна болница „Мърсър“ в Трентън — също. Господи, човекът е бил в кома два дни и имахме очевидец, присъствал на побоя. Тя е видяла как господин Рина пребива до безсъзнание мъжа със стик за голф. Това щеше да осъди Джо Рина. Той го знаеше. И Джери Коен го знаеше. И вие, Ваше Благородие. Сега свидетелката и двете ченгета са изчезнали, а аз не трябва да се съмнявам, че има нечиста игра? Обзалагам се, че е така. Не намеквам, а съм убедена . На кого му пука, че Джо Рина има алиби? Много ясно, че не го е извършил лично. Той може да вдигне слушалката и да си поръча наемен убиец по телефона.