Стивън Канел - Мошеникът

— Вдигнахме много шум около процеса на Джо Рина. Моментът е ужасно неподходящ за мен. Наближават избори. Ако претърпя неуспех, ще се наложи ти да понесеш вината, Вики. Съжалявам, но така е в спорта. Всеки трябва да отговаря за несполучливия си пас.

Спортни метафори изречени от човек, който никога не бе играл нищо по-опасно от бридж.

— Потресена съм — неискрено отбеляза тя.

— Прости ми за всичко, което може да кажа по телевизията. Не е лично, а просто наложително.

Ала когато видя новините, на Виктория й беше трудно да му прости. Гил Грийн седеше пред синя завеса. Водещият на предаването беше Тед Календър, който носеше толкова зле направена руса перука, че приличаше на котка, заспала на главата му. С тихия си неагресивен глас Гил каза, че изчезналата свидетелка сигурно щеше да сложи край на престъпната кариера на Джо Рина. Той информира зрителите, че Карол Сесник е изчезнала заедно с двама смели полицаи. После с нежелание призна, че лично той е разочарован от мерките за безопасност и едва сутринта е бил уведомен за лошо избраното скривалище.

— Животът на онази жена беше в ръцете ни — тъжно добави Гил. — Опасявам се, че неподходящата сграда, избрана от една от моите служителки, беше сериозна грешка и вероятно доведе до смъртта на тримата герои. Ще проведа вътрешно разследване за действията на прокурорката. В момента не мога да ви кажа нищо повече.

Виктория седеше пред телевизора в апартамента си. Мълчаливо прокле Грийн, макар да беше съгласна с оценката му. Беше подценила Джо и Томи Рина.

Спомни си глуповатата усмивка на Карол Сесник. Представи си я как стои в банята с накъдрени като козина на пудел коси и сякаш я чу да се оплаква: Сбърках, Вики.

— Не, не си — каза на глас Виктория. — Аз сбърках.

А после, седем часа по-късно, докато се мяташе в неспокоен сън, телефонът иззвъня и безвъзвратно промени живота й.

Това стана посред нощ.

— Моля? — попита тя, опитвайки се да прогони съня и да разбере уличния диалект на чернокожия, който се обаждаше. — Какво казвате?

— Опитвам се да направя връзката, мадам. Затова, зарежи плямпането. Ние, цветнокожите, нямаме време. Трябва да бачкаме.

Виктория погледна часовника. Два часът сутринта. Нямаше представа какви ги дрънка онзи тип и понечи да затвори, когато следващото му изречение привлече вниманието й.

— Оня гангстер от Ямайка наистина е гушнал босилека. Снощи го намериха в Хоубоукън. Тъп негър… Някой му видял сметката и го е оставил в гробището за коли.

— Кого?

— Ейс Кул. Така ще му викаме засега. Само трябва да знам, че съм направил връзката. Затова се обаждам на теб. Ти се опитваш да навреш в миша дупка ония хищници.

Виктория едва разбираше думите му. Този тип явно беше приятел на негъра от Ямайка, когото предишния ден полицията бе намерила в откраднатия микробус в гробището за коли в Хоубоукън и изглежда мислеше, че това има нещо общо с фамилията Рина. Виктория нямаше представа каква би могла да бъде връзката между двата случая. Чу за убийството, но не му обърна почти никакво внимание. Мислите й бяха заети със загубата на Карол и с поражението в съда. Ченгетата смятаха, че убийството е заради наркотици, защото в кръвта на негъра от Ямайка имаше хероин. Но човекът по телефона изглежда твърдеше, че двата случая са свързани. Беше развълнуван. Тя се зачуди как е научил телефонния й номер.

— Можете ли да говорите английски? — попита Виктория.

— Хей, не проявявай неуважение към задника ми. Опитвам се да ти кажа нещо важно.

— Тогава го кажи. Какво е то? — настоя тя.

Започваше да се отчайва. Протегна ръка и запали лампата в малката си спалня в черно и бяло. През тънките пердета виждаше пълната луна.

— Той дойде тук. Моят Ейс Кул. Щял да свърши една работа за ония гадни макаронаджии и да гепи много кинти. После щял да се надруса и да живее нашироко. Но винаги е бил един мързелив негър, който само пуши трева. Вечно раздуваше разни врели-некипели. Затова не му обръщах много внимание. Каза, че ще хвърлят оная кучка, дето пазиш, и другите, двамата в сините униформи, в шахтата на асансьора. И още, че нямало да прави нищо, само да кара колата с ония хищници. Много шибани неща ми разказа.

Виктория стана и започна да крачи напред-назад.

— Искаш да ми кажеш, че Карол Сесник и двамата полицаи са на дъното на шахтата в Трентън Тауърс?

— Не слушаш ли, да ти го начукам? Точно това казвам. Обзалагам се на дупката на един геврек, че са там.