Стивън Канел - Мошеникът

— Как се казваш?

— Как ли? Чакай да си спомня… Засега няма да ти кажа името си. Разправям ти всичко това безплатно. Моят Ейс Кул сега е мъртъв. Нищо не може да го върне. Погледни там долу и ще видиш, че не дрънкам глупости. Но ако искаш повече, трябва да кихнеш нещо.

— Ако информацията си заслужава, ще платя. Как да се свържа с теб?

— Не се тревожи, сладурче. Ще гледам телевизия. Аз ще ти се обадя.

И линията прекъсна. Виктория грабна тефтерчето си и позвъни на Рон Джонсън. Предишната сутрин бе записала телефонния му номер. След няколко минути се обади съпругата му.

— Какво има? — сънено попита тя.

— Безпокои ви Виктория Харт. Съжалявам, че звъня толкова късно. Там ли е Рон?

След малко чу и неговият глас.

— Да?

— Току-що ми се обади един интересен тип. Не ми каза името си, но говореше като негър от гетото.

— Това е расистко изявление, госпожице Харт. Ако не се разбирахме, щях да подам доклад срещу теб за тези думи.

Гласът му беше малко напрегнат. Явно беше ядосан, че го е събудила.

— Зарежи това, Рон. Трябваше да го чуеш. Истински негър от гетото. Ако не бях прекарала половината си живот да взимам писмени показания от тези хора по затворите, никога нямаше да го разбера. Каза, че Карол, Тони и Боби са на дъното на асансьорната шахта в Трентън Тауърс.

— Не погледнахме там.

— Какво има долу?

— Мазна тиня. Мръсотия, натрупвана в продължение на петдесет години.

— Накарахте ли някой да я разрови?

— Не. Нали ти казах, това е едно блато от отпадни води и грес. Разгледахме плановете и бръкнахме с прът. На пет метра дълбочина всичко се е втвърдило. Разбуташ ли го, смърди по-лошо и от развалена риба.

— Повикай някого и пак погледни.

— Сигурна ли си?

— Не… но в гласа на онзи тип имаше нещо, което ме кара да мисля, че говореше истината.

— Това обаждане в два сутринта е много забавно, Вики. Трябва да го правим по-често — каза той и затвори.

Тя знаеше, че Рон вече е набрал друг номер и уточнява подробностите.

След като се обади на Виктория Харт, Биано Бейтс започна бавно да крачи из кухнята на мотелския си апартамент в Корал Гейбълс. Мястото беше на една крачка от разрухата и достатъчно потискащо и без съкрушителната новина за Карол. Той отвори хладилника, извади студена бира и я допря до лицето си, но не я изпи. Нямаше доверие на стомаха си, който вреше и кипеше. Роджър го погледна и тихо изръмжа. Биано се вторачи в кучето.

— Защо го е направила? — попита той.

Биано видя съобщението за изчезването на Карол Сесник по вечерните новини в единайсет. Сякаш го удариха с юмрук. Заболя го по-силно, отколкото от бухалката на Джоузеф Рина. Щом репортажът свърши, той изскочи от апартамента, хукна към форда и отиде до един денонощен магазин, където имаше вестници от цялата страна. Купи „Трентън Хералд“, намери статията за изчезването на Карол и внимателно я прочете. Там се споменаваше и за побоя над Франк Лемей. Пишеше, че след като дал показания на полицията, той избягал от болницата. Прокурорката, която авторът тук-там наричаше Вики Лисицата, отказала да оттегли обвиненията, когато намерила очевидец на побоя. Самоличността на свидетеля била пазена в тайна и всички мислели, че е мъж. Предишния ден обаче станало известно, че е сестра на име Карол Сесник, която специализирала грижи за деца, болни от рак в трентънската болница. Биано остави вестника и почувства, че в очите му парят сълзи. Знаеше, че Карол не е била около извънградския клуб край Грийнсбъро, когато бе станал побоят. Тя бе излъгала Виктория Харт, защото Джо Рина искаше да убие Биано и беше обещал да се опита да го направи отново. Карол знаеше това и доброволно бе предложила услугите си. Сигурно мислеше, че след като Джоузеф Рина отиде в затвора, Биано ще бъде в безопасност. Той напрегна мозъка си за миг, но само върху фактите.

Не беше сигурен, че Карол и двете ченгета са в шахтата. Измамникът на карти Фреди Трипръстия му бе разказвал как фамилията Рина се отървава от труповете — хвърляха ги в асансьорните шахти.

— Няма ченге, което иска да рови в тинята под асансьора — обясни му той, когато дойде да го види в болницата.

Биано отново прочете репортажа за изчезването на Карол и започна да прелиства вестника, търсейки нещо правдоподобно, което да използва. Мислите му кръжаха около нещастието. В очите му бликнаха сълзи, но той ги избърса и продължи да полага усилия да се съсредоточи. На страница двайсет и втора видя нещо, което привлече вниманието му. Там имаше снимка на микробуса, оставен в гробището за коли в Хоубоукън. В съобщението пишеше, че негърът от Ямайка Джон Доу е бил намерен в откраднатото превозно средство с три 9-милиметрови куршума в тялото. Балистичната експертиза твърдеше, че са изстреляни от две различни оръжия. Тъй като негърът имаше хероин в кръвта, трентънската полиция предполагаше, че става дума за убийство заради наркотици. Станало бе в нощта, когато Карол изчезна. Биано беше чувал, че Томи Рина често използва шофьори „за еднократна употреба“. По този начин не оставяше свидетели, нито им плащаше две-три хилядите долара, които обикновено се полагаха на шофьор при голям удар. Биано се зачуди дали негърът в откраднатия микробус е участвал в убийството. Фактът, че беше умрял същата нощ придаваше на тази хипотеза известна достоверност.