Стивън Канел - Мошеникът

Беше вторник сутринта. Детективът се казваше Рон Джонсън. Тъкмо се чудеше как да се оправя с многобройните неразкрити убийства, когато му се обадиха. От техническа гледна точка в този случай ставаше дума за безследно изчезнали, но го зачислиха към убийствата и извикаха неговия екип. Още не можеше да се каже дали престъплението ще бъде класифицирано като тройно убийство, но всички знаеха, че беше точно така. Един свидетел, поел голям риск, и две цивилни ченгета бяха изчезнали от четиринайсетия етаж на Трентън Тауърс. Лаборантите обикаляха цял час, търсейки кръв, мозъчна течност или отпечатъци. Апартаментът беше чист като вътрешната страна на черупка на яйце. Сцената на престъплението беше внимателно почистена.

Във въздуха висяха въпроси без отговор, които изкривяваха логиката като огледало в зала на смеха. Как бяха влезли убийците? Как бяха изнесли трите трупа, без никой да ги види? Защо Манинг и Короло не бяха изстреляли нито един куршум? Никой не искаше да признае, че двете ченгета се бяха провалили и изгубили държавната свидетелка и живота си, но всички го мислеха.

Виктория Харт пристигна в осем и четирийсет сутринта. Патрулната кола я намери в района на Хил Мил, докато тичаше по тухления тротоар с декоративни газени лампи и железни пейки. Тъкмо пресичаше кръстовището между Джаксън и Мърсър стрийт, когато синьо-бялата кола спря до нея. Двете униформени ченгета й казаха, че когато новата смяна пазачи се появила в осем сутринта, апартаментът и коридорът на четиринайсетия етаж в Трентън Тауърс били безлюдни. Карол Сесник и двамата й нощни пазачи били изчезнали. Виктория стоеше, облечена в шорти и фланелка, и трепереше, без да знае дали това се дължи на студеното време, или на физическата реакция от съкрушителната новина. Тя отиде на местопрестъплението, без да се преоблича, и моментално осъзна, че е направила грешка. Новинарските екипи, които непрекъснато подслушваха полицейските честоти, вече се бяха струпали пред сградата. Виктория изтича по стълбите. Маратонките й скърцаха по бетона. Беше толкова развълнувана, че не можеше да мисли за нищо друго, освен да стигне по-бързо до мястото. Предстоеше й да се види по новините в шест, появявайки се на мястото на убийството, издокарана като инструкторка по фитнес.

Тактическа грешка. По дяволите.

Тя обиколи малкия апартамент, оглеждайки всичко. Мозъкът й вече бе приел най-лошото, но сърцето й още отказваше да се примири с провала. Аз ли съм причината за убийството на Карол, питаше се Виктория, съзнавайки, че със сигурност е изиграла ключовата роля. Тя отговаряше за този случай, надзираваше охраната и бе избрала скривалището. Фактът, че нямаше трупове, беше без значение и напълно обезсмислен от миризмата на белина в банята. Виктория погледна масата в коридора, където лежаха таблоидните вестници и неизядените десерти, които предишната нощ бе оставила на Тони и Боби. Вълнението й нарасна. Усети, че в очите й напират сълзи. Овладей се, строго се смъмри тя. Бе отишла там, за да разбере истината и да потърси справедливост. По-късно можеше да плаче за приятелката си.

Виктория знаеше, че върху вестниците и десертите ще има нейни отпечатъци, затова обеща на дактилографите да им занесе копия от тях, когато отиде на работа. Озова се в безупречно измитата баня. Жълто-кафявата рокля лежеше на плочките на пода, до ваната. Махаше й като детска кукла, която знае отговорите, защото Карол явно я бе подгъвала, когато се бе случило нещастието.

В девет и трийсет, докато Виктория още бродеше безцелно из стаите, разменяйки си напрегнати погледи със смълчаните детективи, се обади шефът й, Гил Грийн. В замаяната й глава се въртяха думите: Съжалявам, Карол, съжалявам , докато фразата изгуби значението си и се превърна в заклинание, успокояващо съвестта и опънатите й нерви.

Всички се бяха събрали в богато украсената зала на съдията Мъри Голдстоун в огромния съд в колониален стил на Стейт стрийт. Сградата се намираше във викторианската част на града, сгушена между жилищните блокове на квартала, осеян с кленове.

Виктория едва успя да изтича до апартамента и да си сложи един от деловите си тъмносини костюми и обувки с ниски токове. Знаеше, че обвинението й е разбито на пух и прах. Голдстоун се бе съгласил на спешно заседание по молба на защитата. Както обикновено, Джералд Коен бе обграден от поклонниците си от юридическия факултет в Йейл. Следваха го по петите като фенове на рок звезда. Всички бяха юристи, завършили някой от колежите от веригата „Айви Лийг“ и носеха гръмката титла съветници. Бяха се скупчили в единия ъгъл на помещението като самонадеяни лекоатлети. Виктория седеше от другата страна с младия Дейвид Франкфуртър. Двата противникови отбора чакаха съдийския сигнал.