Стивън Канел - Мошеникът

— Какво?

— Винаги съм искала правото да се занимава с доброто и лошото, но не е така.

— А как?

— Занимава се със законното и незаконното. Това е съвсем различно схващане, което се отнася до деликатните въпроси в правораздаването. Изхвърля самопризнанията от съдебната зала и не допуска доказателства по технически причини. Тази игра вече не ме интересува. Обади ми се днес до приключването на работния ден. Ако не го сториш, ще предложа сделката на федералните власти. Единствената причина, поради която първо дойдох тук, е, че ти ще се бориш докрай и ще изпълниш исканията ми, защото… за теб всичко се свежда до политика.

Виктория излезе от кабинета, качи се в колата и потегли към Уолингфорд. Имаше три часа път до там.

Когато пристигна и видя родителите си, тя въздъхна облекчено. Прегърна майка си и баща си, после седнаха в кухнята и Елизабет се залови да приготвя сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр. Баща й стоеше срещу нея и се усмихваше, сякаш четеше мислите й.

— Какво ще правиш сега, миличка? — попита той.

— Не знам, татко. В момента не съм сигурна.

Тя им разказа всичко. Накрая обясни, че е използвала последното си правомощие в правосъдието, за да регистрира под фалшиво име Томи в болницата към затвора „Ломпок“. Белият му дроб беше пробит, но куршумът не беше нанесъл други поражения. Зашиха раната и му преляха кръв. Томи гневно се съгласи да сътрудничи. Виктория получи подписаните му писмени показания и обещанието да свидетелства срещу Джо.

Останалото беше много объркано. След като Виктория излезе от затворническата болница, Биано й каза, че отива да се разплати с Бейтс от Хог Крийк.

На другия ден се обади Джон, който каза, че Биано е взел Роджър и е изчезнал за известно време. Взел четирите милиона със себе си. Виктория остана крайно разочарована, защото смяташе, че Биано прави всичко заради Карол, а накрая бе избягал с парите. Той беше само един очарователен мошеник, който никога нямаше да се промени. Затова тази глава от живота й беше прочетена. И без това не би обикнала престъпник. Не беше стигнала толкова далеч, но въпреки това изпитваше чувство на загуба.

Преди да затвори, тя попита Джон за Кора.

— Кора е на небето — с треперещ глас отговори той.

Изведнъж Виктория се почувства уморена. Качи се в стаята си и легна. Вторачи се в балерините и едва сега видя какво всъщност правят. Съвсем не танцуваха, а само се упражняваха, както правеше Виктория. Може би беше преживяла всичко това, за да открие този основен факт.

— Задържай, като пускаш — промълви тя.

Беше сторила точно това и чакаше в живота й да се случи онова, което трябваше. Не искаше да насилва нещата. Не желаеше да помита всички с пламенната си енергия, а по-скоро да се подхранва с радостта от постиженията си.

Гил се обади в седем и трийсет.

— Не мога да обещая, че ще осъдят Томи за убийство втора степен.

— Ало, Гил, слушай много внимателно. Ще се изразя с думите на Томи: Начукай си го!

И затвори. След секунди телефонът отново иззвъня. Виктория остави баща си да отговори.

— Господин Грийн те търси, миличка.

Тя пак вдигна слушалката.

— Виж какво, Гил, или ще направиш така, че да осъдят Томи за убийство втора степен и ако излежи присъдата, ще го включиш в програмата, или ще го пусна на свобода и ти да му мислиш, когато започне да те преследва. Нали знаеш, че е ненормален.

— Добре. Но не мога да оттегля обвиненията срещу Биано Бейтс.

Виктория отново затвори. Изчака телефонът да иззвъни, грабна слушалката и извика:

— Не си харчи парите си за телефон, Гил. Това е сделката. Или изпълни твоята част, или гледай как ФБР ще го сторят.

— Добре, ще му издействам условна присъда. Ще се признае за виновен и ще получи пет години условно. Но преди това трябва да отговаря за престъпленията си, Вики. Не мога да му ги опростя.

— Добре. Напиши всичко това на хартия. И след като го направиш, ще ти уредя среща с Томи и Джо.

Минаха още десет дни, а Биано не се обаждаше. Виктория се надяваше да го чуе, за да му каже, че вече не е издирван от властите. Започваше да подозира, че никога повече няма да го види. Вероятно Биано беше в Рио де Жанейро и харчеше милионите си. Тя ходеше на дълги разходки и играеше канаста с майка си. Опитваше се да си представи как ще живее без мъжа, в който се бе влюбила.

Доведе до край преговорите с Гил и получи писмен документ за сделката. После му каза къде е Томи. Накрая се обади на Джон в Атлантик Сити. Каза му, че споразумението е оформено и Бейтс от Хог Крийк трябва да доведат Джо пред полицията в Трентън. Нямаше да им задават въпроси.