Стивън Канел - Мошеникът

Никой не знаеше какво се бе случило с Томи и Джо Рина. Двамата братя просто изчезнаха. Нямаше ги от два дни. После, без предизвестие и покана, Виктория Харт влезе в кабинета на Гил Грей в Трентън и застана пред дъбовото бюро на безличния областен прокурор.

— Виктория — студено каза той, — изненадан съм, че имаш дързостта да дойдеш тук… без да споменавам за евентуалното ти съучастие в убийството на няколко федерални агенти в базата „Президио“.

— Нямам нищо общо с убийствата, Гил. Ако ти си ги накарал да ме следят, тогава може би вината е твоя. Доколкото си спомням, следенето не влизаше в сделката ни.

— Мисля, че можем да спорим безкрайно по този въпрос.

— Разбира се. И накрая аз ще спечеля. Не бях издирвана за нищо конкретно. Не можеш да докажеш, че съм знаела нещо за досието на Биано Бейтс, затова зарежи увъртането.

— Предполагам, че има причина за посещението ти.

Изражението му беше все така безучастно.

— Може би има начин да спасим няколко клаузи от първоначалното ни споразумение, Гил, но ще трябва да го променим по някои ключови въпроси.

— Защо?

— Защото вече не държиш добри карти. Всъщност картите ти са ужасни, особено в политически аспект. Разследването ти завърши катастрофално. Загуби трима федерални агенти. Опита се да натопиш помощник-прокурора си. Списъкът на грешките ти е внушителен.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— И какво предлагаш?

— Искаш ли въпреки всичко нещата да се обърнат в твоя полза? Какво ще кажеш, ако Томи Рина даде показания срещу брат си?

— Скрила си Томи Рина?

— Никого не крия. Пък и той не е търсен за никакви престъпления, Гил, макар че цял живот ги е вършил. Но Томи знае, че брат му няма да намери покой, докато не го убие. Предпочита да излежи седем години за убийство втора степен, отколкото цяла вечност заради тъпотата си.

— Добре, Томи ще свидетелства. Но никой не е виждал Джо.

— Мога да уредя да ти го доведат пред вратата.

— И какво ще каже Томи?

Виктория бръкна в чантата си, извади купчина листа и му ги даде. Гил ги прегледа набързо, остави ги на бюрото и каза:

— Тук пише, че Джо му е заповядал да убие Карол Сесник, Боби Манинг и Тони Короло. Но самопризнанията не са подписани.

— Подписаният екземпляр е на сигурно място.

— Аха…

— Томи е готов да даде показания пред съда, но ти трябва да направиш няколко неща, за да спечелиш издигането си в политиката.

Гил се умълча. Виктория погледна през прозореца, опитвайки се да не издава безпокойството си.

— Добре. Каква е цената?

— Три неща — отговори тя, като с нежелание отмести поглед към него. — Първо ще обещаеш, че ще съдиш Томи Рина за убийство втора степен, а не първа, и ще му уредиш присъда от седем години.

— Но той е натиснал спусъка.

— Знам, но това е единственият начин да си отвори устата.

— Томи е убиец.

— Списъкът на враговете му е по-дълъг и от този на Кадафи. Томи е очистил твърде много играчи. Вероятно няма да излезе жив от затвора.

— А номер две?

— Ако излежи присъдата си, ще му гарантираш включване във Федералната програма за закрила на свидетеля.

— И последното?

— Ще уредиш всички обвинения срещу Биано Х. Бейтс да бъдат оттеглени.

— Разбирам. Аз съм само един областен прокурор. Федералните власти обикновено не правят онова, което им кажа.

— Престани да ме будалкаш, Гил. И двамата знаем, че силите за борба с организираната престъпност отдавна искат да пипнат братята Рина. Колко пари, мислиш, че са похарчили миналата година, за да изградят обвинение срещу Джо и Томи?

— Нямам представа.

— Четиристотин петдесет и девет хиляди долара, без да се броят разходите и извънработното време. Да ги закръглим на половин милион. Само за една година. ФБР ще се съгласят със сделката, която предлагам, Гил. Ще приберат на топло двете лоши момчета, а ти ще станеш герой.

— Биано Бейтс е в списъка на десетте най-търсени престъпници. ФБР няма да иска да преговаряме за него.

— Той е престъпник с „бяла якичка“. Не проявява насилие. Ако не уредиш неговия въпрос, няма да се споразумеем.

Тя се вторачи в него. Той също фокусира в нея безизразните си очи.

Накрая Виктория стана, затвори куфарчето си и тръгна към вратата.

— Знаеш, че подадох заявление до адвокатската колегия в Ню Джърси да ти отнемат правата. Изненадан съм, че не искаш да преговаряме по този въпрос.

— Вече не желая да бъда адвокат, Гил. Не е забавно, защото разбрах нещо…