Стивън Канел - Мошеникът

— Това е направено за терористи, които държат заложници. Онази палка ей там отчита и регистрира точно къде в стената са носещите греди. После, с високоскоростни дрелки пробиваме стената и пъхаме три миниатюрни видеокамери. С помощта на компютъра определяме цветови код на всеки човек в стаята. Терористите са „зелени“, а заложниците — „червени“. Компютърът приема информацията и смесва компонентите. В резултат можеш да виждаш през стената, както и структурните елементи, така че като стреляш, да не засегнеш носещите греди. Сложи си шлем и погледни през мерника.

Джо надяна на главата си шлем, спусна визьора и вдигна пушката.

— Нищо не виждам — каза той.

— Включи захранването — обърна се Рио към един от мъжете.

Бившият командос щракна копчето и Джо мигновено видя какво става в съседната стая. Това беше обагрена в зелено магия. Петимата човека бяха оцветени в различни цветове — трима в червено и двама в зелено. Жената влезе в банята.

— Зелените са главорезите на Томи. Брат ти, жената и онзи тип, който е направил удара в казиното ти, са оцветени в червено. Искаш ли да чуеш какво си говорят? — попита Рио, натисна друго копче и Джо позна пиянския глас на брат си.

— … сякаш само той разбира от всичко. Като че ли ако не беше шибаният Джо, нямаше да можем да се изпикаем.

Джо едва се въздържа да не натисне спусъка. Пред никого не бе говорил лоши неща за Томи. Връзката помежду им беше сицилианска. А сега Томи го унижаваше пред непознати. Джо махна шлема. Не искаше да слуша повече.

— Ще очистите ли братята Съмърланд? — попита той.

— Всичко ще стане безшумно — отговори Рио. — Никой няма да чуе нищо. Първо ще ликвидираме тях, за да не пречат по време на операцията.

— Добре. Да вървим. Да го направим — нетърпеливо каза Джо.

Двамата снайперисти сложиха шлемовете, а Джо и Рио излязоха в коридора при Пехотинеца и Морския. Пехотинеца се бе преоблякъл като хотелиерски прислужник и носеше празна бутилка шампанско. Почука на вратата и Томи я открехна.

— Казвай…

— Безплатно шампанско от управителя.

Томи махна веригата и Рио и Морския нахлуха вътре, поваляйки го на пода.

Уейд и Кийт извадиха пистолетите и на стената едновременно се появиха две дупки. Смъртоносният огън покоси двамата полузащитници и белите им ризи се обагриха в червено.

Джо влезе и презрително погледна брат си. Очите му бяха изпълнени със смесица от гняв, обида и разочарование.

— Да, без Джо наистина нямаше да можеш дори да се изпикаеш — каза той. — Радвам се, че си го разбрал.

Томи се надигна на лакти, втрещен.

— Какво правиш тук? Мислех, че си в Ню Джърси.

— Аз пък мислех, че си в „Залива на сабите“. После разбрах, че ограбваш банката ми в Насо.

— Джо… Няма да повярваш. Богати сме!

— Къде са парите ми, Томас? — студено попита Джо.

Никога не го беше наричал „Томас“. Сякаш се обръщаше към непознат.

В същия миг Виктория излезе от банята. Беше махнала подплънките и перуката. Нахлу в стаята със смях.

— Томи, миличък, в банята няма тоалетна хартия и…

Изведнъж спря и се стъписа, виждайки Джо Рина и другите мъже.

Томи най-после се досети къде я бе виждал, но вече беше късно.

— Това си ти… Виктория Харт — каза той.

— Чукаш се с кучката, която се опитваше да ме осъди? — Джо трепереше от яд. Томи никога не го бе виждал в това състояние. — Къде са парите ми, Томас?

— Няма ги, Джо. Купих петролна компания за нас двамата. Погледни.

Той се приближи до масата и грабна отвореното дипломатическо куфарче, за да покаже на брат си удостоверенията за акциите, но те бяха изчезнали. Бяха написани на разтваряща се във вода хартия, каквато използваха букмейкърите за незаконни залози. Виктория ги бе взела незабелязано, докато отиваше в банята и ги бе пуснала в тоалетната. Изчезнаха за секунди.

— Кучко проклета! Ти си ги взела. Бяха тук преди минута. Кълна се, Джо! Кажи му! — изкрещя Томи на Биано. — Разкажи му за петролната компания.

— Не знам за какво говориш, Томи. Каква петролна компания? Няма такова нещо. Просто му върни парите. Не трябваше да ги отмъкваме. Знаех си — отговори Биано.

— Как така няма петролна компания? Какви ги дрънкаш? Нали използвахме парите, за да купим акциите.

Томи се надигна и Джо го ритна, запращайки го към стената. Томи кипна, скочи и понечи да се хвърли върху него, но в лицето му насочиха два пистолета и той замръзна на мястото си.

Джо зареди оръжието си и бавно го доближи до очите на брат си.