Стивън Канел - Мошеникът

— Как са разбрали? — попита той и се вгледа в нея. Трудно беше да разгадае изражението й под дебелия пласт грим.

— Аз им казах.

— Ти? — Усмивката бавно застина на красивото му лице. — Защо?

— Хванаха ме в Ню Джърси, след като излязох от кабинета на Джо. Натъкнах се на федерална засада.

Тя седна на ръба на бюрото и докато той слушаше, не вярвайки на ушите си, му разказа всичко, което се бе случило след завръщането й в Сан Франциско.

— Защо не ми каза по-рано?

— Предполагам, защото се срамувах. Сега знам, че е било грешка. Гил Грийн едва ли ще удържи на думата си. Ще ме измами. Интересува го само едно — да стане заместник-губернатор. Ако не бях направила това, което искаха, сега щеше да си мъртъв.

Биано дълго я гледа.

— Какво ще правим? — попита тя след продължителното неловко мълчание. Чувстваше се безпомощна и виновна.

— Мисля да предизвикаме пожар — отговори той.

— Сградата гори! — истерично изкрещя в телефона Виктория точно в 12:35 следобед. — Не можем да излезем! Стълбището е пълно с пушек!

Диспечерът от пожарната получи електронно потвърждение, че в „Пен Мючуъл Билдинг“ има пожар.

— Отидете на покрива! — каза той на уплашената изпълнителна директорка. — Всички да се качат там.

Грейди Хънт видя пушека, който се виеше от прозорците на двайсет и петия етаж и веднага усети, че му предстоят неприятности. Двамата с Денистън се втурнаха към сградата, когато пристигна първата пожарна кола.

— Хей, не влизайте там! — извика пожарникарят, но Грейди и Дени се вмъкнаха вътре.

Във фоайето нямаше пушек, но асансьорите бяха пълни с хора, изпаднали в паника. Алармените системи звъняха оглушително.

Пожарникарят хвана Грейди и извика:

— Няма да повтарям. На двайсет и петия етаж има пожар.

— Махни си мръсните ръце! — отговори Грейди, извади значката си и я тикна в лицето му.

— Не ме интересува дори да си президентът Клинтън! Излизай от сградата!

Тогава Грейди и Денистън сграбчиха стъписания пожарникар, повалиха го на земята и влязоха в асансьора. Стигнаха до двайсет и четвъртия етаж, но там вратите се заключваха с компютър. Изскочиха навън, намериха аварийните стълби и изтичаха на последния етаж. Стълбището беше изпълнено с пушек и в следващия миг те видяха защо… На площадката горяха два метални контейнера с отпадъци.

— Това е работа на онова шибано копеле — каза Грейди и хукна по коридора.

Няколко прозореца на източната страна бяха счупени и от тях се виеха кълба дим. Под всеки беше запален по един контейнер за отпадъци. Нищо друго на пода не гореше. Контейнерите бяха пълни с тапицерията на столовете и изпускаха гъст черен дим.

После агентите чуха бръмчене на хеликоптер.

— Към покрива! — изкрещя Грейди.

Двамата с Денистън извадиха пистолетите и хукнаха нагоре по стълбите.

Биано ги чакаше на покрива. Нанесе силен удар в четвъртитата челюст на Грейди. Агентът отхвръкна назад, строполи се на площадката и изпадна в безсъзнание.

Алекс, Томи и Виктория тичаха към хеликоптера.

Биано погледна стъписания Денистън, който бе насочил пистолет срещу него. Изрита го от ръката му. Двамата се изправиха един срещу друг. Биано не мислеше, че русокосият хубавец ще му създаде големи затруднения. Но Дени се ядоса, кипна от гняв, хвърли се върху Биано и го повали на земята.

Томи видя всичко това от хеликоптера. Дъглас се търкаляше с някакъв тип, когото не бе виждал дотогава.

Мафиотът реши, че сградата гори и побърза да се измъкне оттам колкото е възможно по-бързо. Не видя металните контейнери за отпадъци, които Биано запали. Прибра удостоверенията в куфарчето си, чу, че Виктория извика: „На покрива!“ и хукна, без да задава въпроси. И сега гледаше от хеликоптера как бият личния му геолог. Томи слезе да му помогне.

— Имам място само за още един! — извика пилотът.

Томи още не искаше да се разделя с доктор Кларк, затова се приближи до Денистън, който душеше Биано, и спокойно го ритна в главата. Изправи Биано и го повлече към хеликоптера.

— А другият? — попита пилотът, сочейки Дени, който се бе хванал за главата.

— Каза, че няма нищо против да го вземеш при следващия курс — отговори Томи.

Хеликоптерът се издигна и отлетя. Приземиха се пет пресечки по-нататък и слязоха. Пилотът се върна за последния човек на покрива. Адвокатът беше втрещен. Беше му дошло твърде много за един ден и искаше да се върне в кантората си. Томи, Биано и Виктория взеха такси до „Пен Мючуъл Билдинг“, вмъкнаха се в гаража, качиха се в колата на Томи и изчезнаха, без да ги забележат в суматохата.