Стивън Канел - Мошеникът

Вратата се отвори и Елън подаде глава.

— Госпожица Луна каза, че можете да присъствате на съвещанието. Ще се състои на долния етаж, в голямата зала. Ще ви я покажа.

Томи взе куфарчето си и тримата тръгнаха след нея.

Съвещанието на акционерите приличаше по-скоро на състезание по надвикване. Госпожица Луна се опитваше да въведе ред, но участниците крещяха един на друг.

— Не говорите сериозно! — викаше Ленард Х. Бейтс. — Ако не пристъпим към действие веднага и не поемем нещата в свои ръце, ще замразят дейността ни. Един или повече от нас продават и убиват пазара за всички останали. Трябва да действаме сега, Лора. Продай земята в Тенеси и раздай активите. Разбрах, че имаме купувач.

Всички започнаха да говорят едновременно.

— Господин Лейси има сериозни възражения към ликвидирането на активите и предложението ви е абсурдно — изкрещя Виктория. — Направим ли го, ще останем без работа. Онази земя е ипотекирана срещу банковия ни заем. Освен това някои от разработваните ни участъци са много обещаващи. Още не сме изпаднали в кризисна ситуация.

— Щом не сме, бих искал да чуя дефиницията ви за кризисна ситуация! — излая Тиодор Бейтс.

Всички започнаха да крещят и Виктория плесна с ръце, за да ги накара да млъкнат.

— Моля ви, говорете един по един — извика тя, но около масата се водеха ожесточени спорове.

Биано се наведе към Томи.

— Моментът е назрял. Може и да не ни потрябват всичките пет милиона. Направи предложение.

Томи погледна Алекс, който поклати глава. Мафиотът се облегна назад. Щеше да чака, както предполагаше, че би сторил брат му.

Биано изпадна в затруднено положение, затова направи знак на Тиодор. Време беше да подложат мишената на кръстосан огън.

— Госпожице Луна, бих желал да прекратим за малко съвещанието. В Тексас имам партньори, с които искам да разговарям. Може ли да си починем пет минути? — извика Тиодор.

Врявата в стаята утихна планирано и Виктория каза:

— Добре, мисля, че всички трябва да охладим страстите си. Ще направим пет минути почивка.

— Познавам оная дебела кучка отнякъде — рече Томи. — Не мога да се сетя, но когато става дума за мадами, макар и грозни, имам невероятен инстинкт.

— Да намерим свободна стая и да поговорим — предложи Биано и тримата излязоха.

Слязоха на двайсет и четвъртия етаж и Биано ги поведе към един от кабинетите.

— Трябва да отида до тоалетната. Веднага се връщам.

Той излезе, преброи до десет, сетне отново влезе.

— Мамка му! Знаех си! — възкликна Биано. — Той е тук!

— Кой? — попита Томи.

— Доктор Сътън. Говори с онзи, възрастния, Тиодор Ланаман, който поиска почивката. Току-що влязоха в една от стаите в дъното на коридора.

— Мислиш, че сключва сделка с него? — попита Томи и по маймунското му лице премина сянка на загриженост.

— Разбира се. А ти как мислиш? Не е дошъл на съвещанието на акционерите да прочете научен доклад. Свършено е с нас — пораженски каза Биано и посочи Алекс. — Ако не беше послушал този тип, вече можеше да сме собственици на компанията.

Отидоха в дъното на коридора и Томи отвори вратата. Вътре имаше два кабинета, преградени с остъклена стена. Дъфи и Тиодор бяха в единия. Другият беше пуст.

Тримата погледнаха през матовото стъкло. Дъфи говореше оживено, но гласът и лицето му бяха неясни. Биано намери телефон с високоговорител и го включи. Незабавно чуха разговора.

— Правя всичко, точно както го планирахме — каза Тиодор, който държеше лист хартия. — Това са фактурите.

Биано извади миниатюрен касетофон, за да ги запише.

— Казвам ви, господин Ланаман, те няма да разберат, че участвате в продажбата… Цената пада. Вече е пет петдесет и пет за акция.

— Ще се обадя на посредника си и ще продам остатъка от акциите си. Така ще паднат до четири и петдесет и те отчаяно ще искат да продават.

— Тогава да действаме — рече Дъфи и двамата излязоха.

— Щом Сътън му е казал за петролните залежи, защо оня тип ще продава акциите си? — попита Томи.

Челото му беше свъсено. Бизнесът си беше трудна работа. Друго си е убиването. Там просто отиваш и го правиш. А в бизнеса се опитваш да изиграеш съперника или да го надхитриш. Понякога нямаше логика.

— Много просто — бавно отговори Биано, — той иска цената на акциите да падне, така че другите акционери да се паникьосат и да побързат да му продадат дяловете си. Така ще поеме контрола над компанията за жълти стотинки.

Томи погледна Алекс и попита:

— Така ли е?