Стивън Канел - Мошеникът

При последните думи очите на Томи се отвориха широко.

— Провери ли всичко това? — попита Биано.

— Да. Разговарях с агента за недвижими имоти на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Компанията наистина притежава земята в Тенеси и се почувствах по-добре, когато потвърдиха това, но цената не е осъвременена. Дарението датира от Гражданската война.

— В тази работа има много повече, отколкото са започнали да подозират — прошепна Биано, като дръпна Томи така, че уж Елън да не ги чуе. — Не забравяй за петрола, който е отдолу. Най-голямата стратиграфска моноклинала в Северното полукълбо.

Той го отведе настрана, но Алекс ги последва и продължи да натяква.

— На каква стойност възлизат петролните залежи? Никой не знае. Не е ясно дори дали там долу има петрол. Имаш само думата му. Ами ако кладенецът е плитък?

— Нищо подобно — възрази Биано. — Сигурно се шегуваш. Осемнайсет месеца съм работил по сеизмичността на този обект. Кладенецът е най-малко двайсет и пет декара. Налягането на струята е невероятно силно.

— Аз видях петрола — каза Томи.

— Каква част от него? — настоя Алекс. Разгорещи се, защото виждаше, че ограниченото мислене на Томи е засенчено от колебание. — Милиарди барели ли видя?

— Не е нужно да ги види. Аз знам, че са там. Затова е геологията — сърдито изсъска Биано.

— Не съм ги видял, но напълних една гарафа — рече Томи.

— Аха, цяла гарафа. Страхотно. Това струва два долара. С тях не можеш да купиш компанията.

— Виж какво — каза Биано и се наведе към адвоката, който се дръпна назад. — Не ми трябва иронията ти. Две години работих, за да докажа залежите. Нямаш представа какво говориш. Още половин час и тази благоприятна възможност няма да съществува.

— Бил съм адвокат на няколко петролни сделки и те съвсем не се сключваха по този начин. Това е безумие. Сутринта се обадих на едни приятели. Според тях тази компания е фалирала в края на 70-те.

— Фалирала в края на 70-те? — удивен повтори Биано.

— Не казвам да не я купуваш, а само да изчакаш. Джо никога не бърза. Ако всичко е точно, компанията ще бъде обявена за продан утре или другата седмица. Не е необходимо да я купуваш сега. Ако настояваш, днес може да преговаряме и да си запазиш правата, после, след като проверя всичко, ще дадем парите.

Това беше решение, което не удовлетворяваше Биано. Алекс със сигурност щеше да разкрие измамата, ако имаше достатъчно време да проучи как стоят нещата. Трябваше да рискува… Той се приближи до бюрото на Елън, взе молив и й написа бележка, докато Алекс постепенно убеждаваше Томи да размисли.

— Какво ще стане, ако не я купиш днес? Големите покупки не се осъществяват така. Не им изсипваш куфар с пари ей така. Това е лудост. Направи го, както би постъпил Джо. Умно.

Алекс най-после бе дръпнал правилната струна и Томи само слушаше и кимаше.

Биано даде бележката на Елън, която я прочете и стана.

— Изчакайте в кабинета на господин Спенсър, докато госпожица Луна получи разрешение да присъствате на съвещанието — каза тя и им показа съседната стая.

Те влязоха и погледнаха през огромния прозорец. На отсрещната страна на улицата светеха рекламите на „Ексън“. Елън ги остави и затвори вратата. После даде бележката на Стив. Там пишеше: „Да подложим мишената на кръстосан огън“.

В кабинета, където чакаха, имаше компютър. Биано го включи.

— Казвам ти да не бързаш — безмилостно продължи Алекс. — Ако наистина имат финансови затруднения, времето работи за нас.

Биано намери съобщенията на борсата и направи знак на Томи и адвоката.

— Погледнете. Вчера акциите на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ са се продавали по десет долара, а тази сутрин са паднали до пет седемдесет и осем… О, не!

Томи се наведе и докато говореха, видя как акциите паднаха на пет трийсет и четири. Програмата на Виктория действаше.

— Това шибано нещо спада по-бързо и от старчески член — отбеляза мафиотът, гледайки гневно екрана.

— Господин Рина — каза Биано, — нямам намерение да стоя тук и да споря с господин Кордозиан. Колкото и да е блестящ по юридическите въпроси, в което съм убеден, той няма представа от петролния бизнес. Аз се занимавам от петнайсет години с това и мога смело да твърдя, че всеки момент акциите ще бъдат замразени на Ванкувърската борса. Явно някой от акционерите продава, без да казва на управителния съвет. Те наблюдават това. Акциите загубиха половината от стойността си само за един ден, а борсата може да спре да търгува с тях и ще ги изключи от списъка. Стане ли това, ние сме абсолютно вън от играта. Една чуждестранна борса ще отмъкне всичко от ръцете ни. Предоставя ни се страхотна възможност, но трябва да бъдем решителни и да действаме незабавно.