Стивън Канел - Мошеникът

— Кога ще е срещата на акционерите? — попита той, когато Биано го настигна.

— Мисля, че в осем и петнайсет.

Вътре цареше оживление. Млад мъж, понесъл купчина папки, се вмъкна в асансьора им, преди да успеят да слязат. Настигна го една млада жена, която задържа вратите, но не се качи.

— Кажи на господин Мънро, че акциите току-що паднаха на пет седемдесет и осем — отчаяно каза той на момичето, което изглеждаше притеснено и разтревожено.

— Не мога да нахлуя там с такава новина — отговори тя. — Занеси на госпожица Луна докладите за барелите на ден от залежите на Изток и Югоизток. А аз ще видя дали господин Хачър ще може да пусне бележка на господин Мънро.

Биано се зачуди коя, по дяволите, е госпожица Луна. Разбра, че му изпращат послание, предупреждение. Беше нащрек, но не знаеше какво е станало.

Навсякъде кипеше трескава дейност. Издокарани консервативно, членовете на семейство Бейтс работеха на компютрите или разнасяха насам-натам папки с доклади. Телефоните звъняха. Изведнъж чу името си. Погледна Томи с надеждата, че мафиотът не знае кой е Биано Бейтс. Томи се беше унесъл в опит да се съсредоточи върху енергичната работа в офиса. Изглеждаше смаян от скъпите произведения на изкуството и множеството забързани, добре облечени напористи млади интелектуалци.

Биано се отдалечи от него и взе слушалката.

— Имаме проблем — информира го Стив. — Тук стана голяма бъркотия. Виктория се опитва да…

Неочаквано една ръка се протегна и прекъсна връзката. Биано вдигна глава и видя, че Томи го гледа гневно.

— Какво правиш, да ти го начукам? — попита мафиотът.

— Щях да се свържа с пейджъра на доктор Сътън и да проверя дали не е тук. Мислех, че ще е добре да разберем какво е намислил, след като може да развали сделката.

Гласът на Биано бе изпълнен с презрителна ирония. Рискува, защото Томи едва ли би го ударил пред всички онези служители на компанията. Очите на мафиота блеснаха лудешки, но се въздържа.

— Намери президента — заповяда той, отвори брошурата и посочи снимката на Джон. — Да притиснем този мухльо.

После сграбчи за рамото един от чиновниците и каза:

— Искам да видя Линуд Лейси.

— Господин Лейси не е тук.

— Как така? — изненада се Биано.

— Няма го. Снощи е получил лек сърдечен удар. В болница е.

— Кой води шоуто тук, по дяволите? — изръмжа Томи.

— Госпожица Луна.

— Коя? — попита Биано, като трескаво разсъждаваше.

Не можеше да разбере какво става.

— Госпожица Луна, главният финансов директор от клона в Ноксвил. Долетя тук за срещата на акционерите. Извинете, но трябва да занеса информацията за несигурното движение на акциите на господин Стюарт — каза служителят и тръгна.

— Къде е госпожица Луна? — извика след него Биано.

— В кабинета на господин Лейси. Приготвя се за срещата с акционерите.

Томи погледна Биано.

— Бил съм тук само веднъж — каза Биано, — но мисля, че кабинетът на господин Лейси е в ъгъла ей там.

— Къде е Алекс, да му го начукам? — изръмжа Томи, оглеждайки се за адвоката.

— Той не ни трябва — отговори Биано, като се радваше, че косматият арменец не се е появил.

В преддверието на кабинета на президента седеше Елън Бейтс. Преди да се омъжи за Стив, тя практикуваше телефонни измами и правеше шашми от Ню Йорк до Лос Анджелис. Елън имаше дарбата да бръщолеви неуморно и беше интелигентна. Бяха я избрали за акционер и Биано се изненада, че сега тя играе второстепенната роля на секретарка на президента на компанията. Нещо ставаше.

— Бихме желали да видим за минутка госпожица Луна — каза той.

— Опасявам се, че това е невъзможно — сряза го Елън и продължи да набира някакъв телефонен номер.

Томи протегна ръка и натисна вилката.

— Няма нищо невъзможно. Вътре ли е тя?

— Готви се за много важна среща с акционерите — сърдито каза Елън и махна ръката му от телефона.

— Чудесно, защото аз съм много важен акционер — изръмжа Томи.

— Аз… още съм…

— На кого му пука? — отсече Томи, мина покрай нея и без да потропа, влезе в кабинета.

Биано го последва.

В средата на стаята, с гръб към тях стоеше госпожица Луна. Държеше голяма купчина листа и говореше по телефона.

— Няма ли друго обяснение, Алън? Някой от главните ни акционери сигурно продава. Затова падат така.

Тя млъкна и се обърна.

Биано я виждаше за пръв път. Госпожица Луна беше на средна възраст, дебела и висока около метър и седемдесет. Беше облечена в черен костюм с панталон, който не успяваше да прикрие огромния й корем. Имаше двойна брадичка и очилата висяха на верижка около врата й. Яките й набити крака опъваха широкия панталон. Биано се зачуди коя, по дяволите, е тя, сетне госпожица Луна заговори и той я позна. Сърцето му се сви. Нямаше начин да изпълнят номера.