Стивън Канел - Мошеникът

— На кого му пука? — каза Томи и извади от барчето шотландско уиски и газирана вода.

— Стойността на акциите пада. Започнеш ли да ги купуваш на килограм, цената ще хвръкне като китайска ракета. Ще трябва да следваш движението — да плащаш повече за всяка нова акция заради натиска от покупката си. Нещо повече, не са търгувани от години. Компанията може дори да е фасада, която сега някой купува и продава, за да вдигне цената.

— Фасада ли? — възмути се Биано. — Нищо подобно. Какви ги говориш? Компанията е напълно редовна. Просто напоследък има проблеми. Шест години работих там. Притежават много земя. Ето, погледни.

Биано извади някакви документи от куфарчето си.

— Какво е това, по дяволите? — попита Томи.

— Доклади от анализите на акциите. — Докладите, естествено, бяха фалшиви, а заглавията — откраднати. В тях пишеше, че компанията е истинска, но в последно време не върви добре. — Главните акционери са заели най-важната позиция в контролния пакет. Те го контролират и явно не искат да търгуват с акциите.

Биано погледна Томи и попита:

— Откъде намери този тип? Господи, винаги е така. Попадам на нещо наистина голямо, после се появява някакъв адвокат и проваля всичко.

— Само искам да кажа, че внимателно трябва да проучим нещата. Как ще хвърлим пет милиона долара, без да знаем какво точно представлява компанията?

— В момента активна ли е на Ванкувърската борса? — предизвика ги Биано.

— Да — отговори адвокатът с тесните рамене.

— Регистрирани ли са акциите?

— Да, но въпросът не е в това.

— Тогава защо просто не оставим доктор Сътън и неговите партньори да я купят? Да позволим сделката да се изплъзне от пръстите ни — иронично подхвърли Биано. — Нека да губим време, задавайки милиони тъпи въпроси, а другите да печелят милиарди от петрола.

— Господин Рина ме нае, за да анализирам сделката. И точно това смятам да направя — разгорещи се Алекс.

— Само че аз съм съгласен с него — заяви Томи, посочвайки Биано. — Адвокатите прецакват всичко. Доведох те тук, за да документираш сделката. Нищо повече. А ти започна да задаваш тъпи въпроси. Затова ще напъхам шибаните документи в задника ти.

Алекс го погледна изумен. Що за приказки бяха това, запита се той. Беше работил за Джо Рина в Сан Франциско и Лас Вегас. Джо беше изискан и проницателен бизнесмен. Кордозиан за пръв път имаше работа с Томи, който го бе предупредил, че ако каже на някого, включително и на Джо, ще го убие. Това беше абсурдно. Също като в лошо направен филм. Алекс не харесваше начина, по който стояха нещата с „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. В тази работа имаше нещо странно и той се нуждаеше от време, за да проучи задълбочено компанията. И въпреки това този дребен главорез го заплашваше, че ще го убие, защото върши работата си! Алекс беше готов да закриля клиента си при всички обстоятелства. Щеше да направи всичко възможно, за да разубеди грозния мафиот да не сключва прибързана и скъпо струваща сделка.

Разговаряха почти час. Биано отговаряше на въпросите на Алекс Кордозиан бавно, преструвайки се, че не знае отговорите на повечето от тях, защото в края на краищата е само един геолог. Често прекъсваше адвоката, като повтаряше: „Под Оук Крест има огромно богатство. Точка по въпроса“. Настояваше да купят „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ още на другия ден сутринта, преди доктор Сътън да е предприел конкурентен ход. Алекс обясняваше, че ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да проучи нещата за толкова кратко време. Томи се отчайваше и ядосваше все повече.

— Още ли не си свършил? — за пореден път се обърна той към обезпокоения адвокат.

В полунощ Томи изхвърли Алекс и му нареди на другия ден в осем да се яви на двайсет и петия етаж на „Пен Мючуъл Билдинг“.

Мафиотът бе решил да не изпуска от поглед Биано. Каза му, че трябва да остане при него. Не искал Биано да изчезне като доктор Сътън.

Биано отиде в другата стая и легна на дивана. Вторачи се в тавана и се опита да си представи ужилването за последен път. От спалнята се разнасяха стенанията и въздишките от някакво порно. Погледна към Томи и видя, че мафиотът е свалил ципа на панталона си и двете му ръце са между краката.

Биано затвори очи, за да не гледа тази отвратителна картина. Налагаше се да остане с Томи до сутринта.

В осем сутринта паркираха пред „Пен Мючуъл Билдинг“. Томи заключи двата пълни с пари куфара в багажника и бързо се отдалечи от колата, без да чака Биано. Насочи се право към стъклените врати на сградата.