Стивън Канел - Мошеникът

Те кимнаха и размениха по няколко реплики, после, когато се умълчаха, Биано продължи:

— Измамата, която ще правим, е вариант на „Вълшебният портфейл“. Измислена е от мошеника Уилям Елмър Мийд в началото на века, но печели успехи и до ден-днешен. Основният замисъл е мишената да инвестира в загиваща компания, за да я спаси. „Вълшебният портфейл“ ще купи фалиращата компания в последния момент и ще го направи богат. Задачата ни е да убедим Томи, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ издъхва и цената на акциите е толкова ниска, че неговите пет милиона могат да контролират компания за стотици милиони долари. Трябва да бъдем готови да се придвижим във всякаква посока, за да отклоним въпросите на мишената. Томи ще бъде нервен. Оставя пет милиона! Вероятно ще доведе счетоводител или адвокат. Може да се откаже в последната минута. Ако това се случи, уредил съм измъкване. Ще изиграем финала другаде. Притиснати до стената.

— Не е ли малко опасно, братовчеде Биано? — попита Тиодор Бейтс.

— Да, но това е единственият начин Томи да загрее за какво става дума. Трябва да го притиснем до стената. Това означава, че и ние трябва да стигнем до края заедно с него. — Биано ги погледна и се усмихна. — Ето какъв е номерът. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ е финансово затруднена компания, която ние наистина притежаваме. Има я в списъците на Ванкувърската борса. Утре цената й ще падне благодарение на диска на Виктория. Компанията ще бъде на ръба на фалита. Всички вие сте на път да загубите работата си. Атмосферата трябва да бъде изпълнена с нервна дейност, напрегнати погледи и безнадеждност. Това е „Титаник“ и ние потъваме. Кои ще бъдат акционерите?

Шестима възрастни мъже и две жени вдигнаха ръце.

— След минута с вас ще имаме специален инструктаж. Искам да репетирате. Утре до осем сутринта трябва да сме изгладили всичко. Играта ще продължи до последно. Непрекъснато ще поддържаме напрежение, за да не му остане време да мисли.

Биано заведе „акционерите“ в кабинета на президента на компанията и им говори двайсетина минути. Те щяха да играят ролята на хора с власт и влияние, недоволни големи акционери, които искат да им върнат парите.

В девет и трийсет стана време Биано да тръгне. Налагаше се да бъде на летището, когато Томи се появеше. Зачуди се къде ли е Джон. Трябваше да бъде там за репетицията. Реши да го изчака.

— Отивай на летището — каза Виктория. — Стив и аз ще обясним на хората всичко още веднъж и ще им покажем кабинетите и апаратурата.

Той кимна. Нямаше друг избор. Погледна часовника си за последен път, целуна я и тръгна.

Джон се появи двайсет минути по-късно. Щом го видя, Виктория веднага разбра, че нещо не е наред. Изглеждаше ужасно. Лицето му беше бледо, а очите — зачервени. Беше плакал. Тя го хвана за ръката и го заведе в един от красиво обзаведените кабинети.

— Какво има? — попита тя, опасявайки се от най-лошото.

— Обадиха ми се от болницата в Ню Джърси — с треперещ глас отговори той. — На Кора не й остава много.

— О, Джон, толкова съжалявам.

— Не мога да остана. Тя е в съзнание. Лекарят каза, че могат да поддържат живота й още седем-осем часа. Ако искам да я видя отново и да се сбогувам с нея, трябва да тръгна веднага… Питала за мен.

Виктория трескаво съобразяваше.

— Но, Джон, Томи е видял брошурата, която отпечатахме. Там има твоя снимка като президент на компанията. Ти трябваше да му продадеш контролния пакет. Няма да можем да го направим без теб.

По лицето му се стичаха сълзи.

— Съжалявам. Кора и аз сме женени от петдесет и пет години. Тя е най-добрият ми приятел, Вики. Не искам да ви изоставям, но Кора е моя съпруга. Биано сигурно щеше да ме пусне. Няма да я оставя да умре сама…

Биано сигурно щеше да измисли нещо, за да спаси ужилването от провал, разсъждаваше Виктория. Но според плана от сега нататък той трябваше да бъде с Томи. Нямаше начин дори да се свърже с него и да го предупреди. Утре в осем сутринта Биано щеше да дойде с Томи и играта трябваше да продължи, независимо дали Джон беше там или не. Сега всичко зависеше от Виктория и от Стив. Той не беше правил такива измами, а тя беше държавен прокурор — лъжите бяха най-слабото й място.

— Можеш ли да посочиш някой за свой заместник? — попита тя.

— Не знам. Повечето Бейтс се занимават с измами на дребно — отговори Джон, сетне я погледна изпитателно.

Написа някакъв телефонен номер на къс хартия и й го даде. После й каза какво да направи. След като чу предложението му, Виктория усети, че коленете й се разтрепериха.