Стивън Канел - Мошеникът

— Няма да стане — каза тя.

— Обади му се. Той ще ти помогне.

Джон излезе от кабинета.

Сърцето на Виктория щеше да се пръсне. Отвън бяха агентите на ФБР, а отвътре — петдесетте дребни мошеници. Тя беше хваната в капан по средата и трябваше да се справи с ужилването сама.

Биано пристигна с десет минути закъснение. „Чалънджър“ вече беше кацнал и Томи стоеше пред летището. Изражението му показваше, че му е писнало да виси там. Беше наел жълто-кафяв линкълн. Двата кожени куфара с петте милиона бяха в багажника.

— Къде беше, да ти го начукам?

— Страшно се изнервих. Не мога да намеря доктор Сътън — изхленчи Биано. — Търсих го под дърво и камък.

Беше се преоблякъл в розова риза с къси ръкави и папионка и носеше очукано дипломатическо куфарче.

Томи го погледна и си спомни, че когато за пръв път го видя в „Залива на сабите“, геологът му се стори хубавец.

— На кого му пука за доктор Сътън?

— Ами, не знам как… да се изразя… — Биано махна очилата с дебелите лупи, почисти ги с краищата на ризата си, после пак ги нагласи на носа си. — Вероятно си спомняш, че доктор Сътън не беше особено очарован от твоето включване в бизнеса.

— Не ме интересува какво мисли оная торба с кокали.

— Е, не казвам, че може да стане, но… доктор Сътън взе чертежите и триизмерните сеизмични снимки. Материалите за биотермалните извори и антиклиналите, геослушалките, и… замина.

— Голяма работа. Да му го начукам. Изтръгнахме каквото можахме.

— Но аз не мисля, че е взел всичко, за да го сложи в рамка и окачи на стената в дома си, така да се каже…

— Тогава защо ги е взел, тъпако? Писна ми да играем на въпроси и отговори. Изплюй камъчето.

Този шибан учен започваше да ядосва Томи повече от Калиопа Лав. На нея поне можеше да й напъха оная работа в устата, за да я накара да млъкне.

— Тревожа се, че може би е решил да си намери друг партньор. Ако убеди някой от главните акционери в съществуването на залежите в Оук Крест, ще имаме конкурент в търга.

Ръката на Томи се стрелна и стисна Биано за гърлото.

— Скапаняци такива, пълни сте с изненади. Аз не съм някакъв боклук, когото можете да изхвърлите от играта. Не обичам да губя. Много се ядосвам. Това още не ти ли е станало ясно?

— Да, да, разбрах — изписка Биано. — Моля те, не мога да дишам.

Томи го пусна. Биано пое дълбоко въздух няколко пъти и оправи очилата си.

— Не казвам, че го е направил. Просто не му хареса, че ще делим шейсет на четирийсет. Непрекъснато се оплакваше. Спорих с него, но той си взе нещата и замина. Отначало мислех, че само ще се разходи насам-натам и ще се цупи известно време. Но сега взех да се съмнявам дали няма да се опита да сключи друга сделка.

— Качвай се в шибаната кола — заповяда Томи.

— Имам си кола.

Мафиотът го удари с опакото на ръката си.

Биано се качи в линкълна. Томи седна зад волана.

Няколко секунди след като потеглиха, Рио Уелс запали фаровете на тъмносиньото си волво. Включи на скорост и пое след тях. Никой не видя екипа на ФБР, който бе заел позиция на покрива на административната сграда на „Америка Еърлайнс“ на отсрещната страна на улицата. Агентите се обадиха на служебната кола, която чакаше през две преки.

Томи и Биано спряха пред хотел „Риц-Карлтън“ на Стоктън стрийт. Адвокатът на Томи ги чакаше под големия кристален полилей в богато обзаведеното фоайе. Томи се регистрира. Заведоха го в един просторен апартамент на петнайсетия етаж. Той хвърли куфарите си на леглото. Беше отказал да качат багажа му.

Биано се озова пред адвоката, който правеше впечатление с избуялата растителност на най-неподходящите места — от ушите и носа струяха гъсти кичури, които увенчаваха и веждите му, повдигнати в постоянна изненада. Още по-лошото бе, че се бе издокарал като за погребение. Казваше се Алекс Кордозиан. Адвокатът извади огромна папка от претъпканото си куфарче и я сложи на масата. На етикета пишеше „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Биано се надяваше, че ще го заблуди лесно. Разчиташе на доказания факт, че след като мишената налапа въдицата, беше невъзможно да го изкараш от играта. Алчността и мечтите за богатство караха жертвата да забрави предпазливостта. Биано само трябваше да запълни празнотите и постоянно да напомня на Томи колко милиарди са заложени в сделката. Томи не искаше съвети от адвоката си, а само да чуе, че е прав. Поне така предполагаше Биано.

— Разбрах за всичко това едва преди три часа, затова нямах почти никакво време за проверка — оплака се Алекс. — Компанията фигурира във Ванкувърската борса и е много неактивна що се отнася до търговията с акции. Преди четири години акциите й са стрували едно пени, а сега са се вдигнали до девет долара и петдесет цента.