Стивън Канел - Мошеникът

— По дяволите! Искаш да кажеш, че продължавам да губя пари?

— Моля, напуснете кабинета ми.

Биано дръпна Томи настрана и прошепна в ухото му:

— Ако акциите падат, това е добре за нас. Ще можем да купим повече с парите, които имаме. Забрави първия милион. Говорим за милиарди.

Томи се вторачи в него. Накрая явно схвана как стоят нещата и кимна.

Биано си помисли, че трябва да забави нещата. Никога не бе мамил мишена, която разбираше толкова малко от бизнес.

— Проявяваме интерес към контролния пакет от акции на тази компания — каза той на Виктория.

— И кои сте вие?

Стори му се, че гримът й е твърде силен. После Томи каза нещо, което го накара да изтръпне.

— Не те ли познавам? Срещали ли сме се преди?

— Не съм сигурна — отговори тя.

— Да… да. Аз пък съм сигурен. Била ли си във Флорида?

— Защо искате да купите компанията? — попита тя, рязко сменяйки темата. — Това едва ли е възможно на този етап.

— Госпожице Луна — намеси се Биано, — знам, че тази сутрин очаквате група разгневени акционери, които ще поискат парите си. Някой от тях продава бързо, за да поддържа цената ниска.

— Не мога да разисквам вътрешни делови въпроси.

— Сега другите акционери не могат да продават, без да наводнят пазара и да намалят драстично цената. Тъй като всички държат дялове от тези обезценяващи се акции, мисля, че ще искат да ликвидирате активите. Ако тази сутрин гласуват да го направите, тогава ще се наложи бързо да продавате и ако това стане, наред с падащата цена на акциите, дори Ванкувърската борса ще изпадне в паника и ще замрази всичко. Намирате се в много трудно положение, госпожице Луна. Трябва да се държите с нас като със спасители. Ние сме единствените купувачи на пазар, пълен с продавачи.

— Все още не знам кои сте.

— Това е господин Рина, уважаван бизнесмен. Преди да ме уволнят, защото си вършех работата, аз работех тук. Геолог съм. Доктор Дъглас Кларк.

— О, да. Мисля, че четох заповедта за уволнението ви. Е, и каква е вашата история? Опитвате се да купите компанията и да предадете един урок?

— Предлагаме изход.

— Съжалявам, но не мисля, че продажбата на компанията на такава смущаваща цена е много добро делово решение… поне не тази сутрин. Като финансов директор, аз съм упълномощена да преговарям за евентуални сделки с „Фентрис Каунти Газ и Петрол“, но не възнамерявам да се възползвам от това си право, докато Линуд Лейси не се почувства по-добре, за да предложи мнението си.

— Какви ги говори тя? — попита Томи.

— Случайно знам, че компанията се разпада — избухна Биано, губейки контрол. — Не разработвате нови кладенци. Разноските по проучванията далеч надвишават приходите ви. Дори не плащате сметките си. Затова не ми обяснявайте кое е най-доброто делово решение.

— Мисля, че трябва да се овладеете, господин Кларк. Били сте уволнен, защото сте си пъхали носа във финансови въпроси, което не е ваша работа. Сега явно си въобразявате, че ще ни купите и ще уволните всички, за да си отмъстите. Това ли е планът? — възмутена повиши тон Виктория.

— Аз наех „Сондажна платформа Западен бряг“ — изкрещя Биано. — Донован Мартин беше мой приятел. По договор имахме задължения към него, а аз само…

В този миг вратата се отвори и в кабинета влезе Тиодор Х. Бейтс — висок и широкоплещест мъж. Занимаваше се с измами със земя в околностите на Феникс и беше долетял специално за ужилването, организирано от Биано. След него се вмъкна Лутър Х. Бейтс, магистрален мошеник.

— Всичко наред ли е тук? — попита Тиодор, поглеждайки подозрително към Биано и Томи. — Чухме викове.

— Господата се готвеха да си тръгнат — каза Виктория.

— Аз притежавам сто хиляди дяла от тази компания и няма да ходя никъде — заяви Томи.

Виктория го изгледа кръвнишки, после сякаш се умилостиви.

— Може би, ако почакате в някой друг кабинет, ще уредя да ви включат в срещата на акционерите.

Томи се обърна и Биано задържа погледа си на Виктория. Тя му намигна и сви рамене. Томи го избута от кабинета. В същия миг Биано видя Алекс Кордозиан. Беше задъхан. Явно току-що бе пристигнал.

— Ще ни пуснат на съвещанието на акционерите — ухили се Томи.

— Закъснях, защото се обадих тук-там. Не можеш да купиш компанията ей така. Не успях да намеря никаква банкова информация за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Не знаеш какви са дълговете й… Ами ако са вътре със сто милиона? Ще трябва да изплатиш всичко. Ами ако има предявени претенции от други компании? Заведени съдебни дела за стотици милиони? Нямаш представа какво купуваш. Може да си навлечеш огромни неприятности. Твърдо съм решен да насоча вниманието ти върху тези неща. Колкото и да ме заплашваш, длъжен съм да ти кажа мнението си. Брат ти никога не би се впуснал така сляпо в някоя сделка, повярвай.