Стивън Канел - Мошеникът

— Наздраве за шибания петрол! — каза Томи, вдигна чашата с шотландско уиски и я изпи на един дъх.

Вече изглеждаше пиян и се хилеше на принудително доведената си публика — Биано, госпожица Луна и Уейд и Кийт Съмърланд. Ухото на Кийт още бе превързано от удара на Виктория.

— Къде са момичетата? — обърна се Томи към Уейд, който бе поръчал няколко стриптийзьорки.

— Трябва да дойдат всеки момент, Томи.

— Казваш, че никога не си била в Лас Вегас, а? — попита Томи и Виктория поклати глава. — Виждаш ми се позната. Това ме побърква, но ще се сетя.

Намираха се в апартамента на Томи в „Риц“. Удостоверенията за акциите бяха в отвореното куфарче на масата.

— И така, сключихме сделката — каза той, поглеждайки Биано с крива усмивка. — Тъй като доктор Сътън се оказа шибан предател, няма да му дам дяла. Неговите двайсет процента идват при мен. А що се отнася до твоите двайсет, доктор Кларк, мисля, че са твърде много. Каква работа си свършил?

— Господин Рина — започна Биано, който бе загубил очилата си по време на схватката с Денистън и присвил очи, се преструваше, че едва вижда Томи. — Аз направих всичко. Открих залежите. Без мен нямаше да имате петролна компания. Нали сключихме сделка?

— Имаш ли писмен договор? — злобно се ухили мафиотът.

— Ами, не, но имаме устно споразумение.

— Така ли? Имаш ли свидетели на шибаното устно споразумение?

— Доктор Сътън…

— Той не се брои. Някой друг?

— Не, но сигурно си спомняте…

— Не, не си спомням за никакво споразумение с теб, празна главо. И тъй като остава само твоята дума срещу моята, надявам се, че няма да ме наречеш лъжец, защото ако го направиш, ще измета пода със задника ти. — После Томи се усмихна. Уейд и Кийт се засмяха заедно с него. — Не е толкова трудно да правиш бизнес. Всички разправят, че не било лесно. Нищо работа.

Усмивките на двамата бивши полузащитници бяха напрегнати и неестествени. Томи беше едва метър шейсет и седем, но ги плашеше до смърт.

Джо Рина спря пред главния вход на белия като алабастър хотел „Риц-Карлтън“ на Стоктън стрийт. Слезе от лимузината и стъпвайки на пръсти, се отправи към фоайето, където го чакаше Рио Уелс. Без да разменят нито дума, двамата влязоха в бара и седнаха на една маса в дъното. Беше 5:30 следобед и заведението започваше да се пълни. Звънът на чашите и смехът заглушаваше разговора им.

— Какво научи? — тихо попита Джо.

— Не знам какво става, по дяволите, господин Рина, но със сигурност има нещо гнило.

— Казвай.

— Томи наистина се мотае с онзи тип, чиято снимка ми изпратихте. В момента е горе с него и с една дебелана на име Лора Луна. Там са и двама от хората ви от Лас Вегас, Кийт и Уейд Съмърланд.

Джо леко трепна. Преди два месеца бе наел братята Съмърланд да проверят чиповете на Бахамските острови. Каза на Томи да ги наглежда, а сега действаха заедно. Той потисна чувствата си и попита:

— А моите пет милиона?

— Не видях пари, но може да са в дипломатическото му куфарче или в багажа.

— Да. Колко човека имаш тук?

Джо вече кипеше от гняв.

— Петима, заедно с мен. Всички са обучени специалисти, бивши командоси от „Делта Форс“.

— Добре. Да отидем да видим какво е намислил брат ми.

Те излязоха от бара, минавайки покрай Тиодор Х. Бейтс, който взе слушалката и се обади в апартамента на Томи. Изчака телефонът да иззвъни веднъж и затвори, преди Томи да отговори. Иззвъняването щеше да е сигнал за Биано и Виктория, че Джо е тръгнал.

Джо и Рио Уелс се качиха на асансьора за етажа на Томи и срещнаха двама от специалистите, чиито очи приличаха на влажни камъни. Стояха на аварийното стълбище. Рио се обръщаше към тях само с бойните им псевдоними — Пехотинеца и Морския.

— Предайте на екипа да бъде в готовност — заповяда той.

Пехотинеца, който беше командир на частта, започна да шепне по радиопредавателя си. След минута една врата се отвори. Оттам излезе друг мъж в сив костюм и направи знак на Рио. Приближиха се до него и влязоха в стаята, без да разговарят.

Вътре имаше още двама мъже и купища сложна апаратура. От стената стърчаха жици.

— Какво е това, по дяволите? — попита Джо.

— Антитерористична апаратура — отговори Рио. — Брат ти е в съседния апартамент. Можеш да го видиш и чуеш.

— Как? — учуди се Джо.

На пода имаше четири отворени куфара — почти празни, а на леглото — два шлема с визьори. На всеки беше прикрепена щурмова пушка, а от огромния мерник, разположен в лявата страна на шлема, се подаваше гъвкав метален кабел. От другата страна излизаше кабел, свързан с компютъра, чиито жици бяха пъхнати в стената.