Стивън Канел - Мошеникът

— Къде са парите ми?

— Няма ги, но притежаваме компанията.

— Парите са в багажника на колата — обади се Биано.

В малките кръгли гущерски очи на Томи се четеше объркване и паника.

— Да вървим да видим — студено каза Джо.

Качиха се в асансьора и слязоха в подземния паркинг. Томи беше принуден да даде ключовете на взетия под наем линкълн. Джо отвори багажника. Двата куфара, които Томи бе донесъл от Насо, бяха там. Джо ги отвори и извади няколко пачки, все още с бандероли от Търговската банка на Бахамските острови.

— Как са се озовали тук? — учуди се Томи. Не можеше да повярва на очите си.

— Да сложим край на всичко това — обърна се Джо към Рио, който направи знак някому.

Един микробус потегли, сетне спря до линкълна. На предната седалка седяха двамата снайперисти.

Рио извади пластмасови белезници и ги сложи на Биано, Виктория и Томи, после ги блъсна към микробуса.

— Аз съм твой брат — каза Томи, гледайки в изпълнените с омраза очи на Джо.

— Аз нямам брат. Имах, но той умря.

Беше десет и трийсет петък вечерта. Грейди Хънт се намираше в микробуса със сателитна чиния, паркиран на Филмор стрийт. Отзад беше горещо и Дени Денистън току-що бе излязъл да изпуши една цигара.

Виктория и Биано бяха в „Риц-Карлтън“. Хората на Грейди седяха в коли, разположени на стратегически позиции около хотела. Отпред имаше агент, преоблечен като носач. Всеки път, когато пренасяше багаж, този нещастник псуваше по микрофона на ревера си колегите си от ФБР.

Пейджърът в чантата на Виктория изпращаше ясен сигнал до „Сатком 6“, който го предаваше на сателитната чиния на синия микробус. Грейди следеше Виктория, наблюдавайки движенията й на електронната карта на екрана пред него. Пейджърите бяха разработени в техническата лаборатория на ФБР. Той обичаше да раздава тези миниатюрни проследяващи устройства на доносниците. Винаги им се обаждаше по няколко пъти, за да им каже, че мисли за тях, но истинската причина беше да активира сателитното проследяване в случай, че устройствата се откачат или бъдат махнати. Виктория и Биано мислеха, че са се отървали от Грейди, но пейджърът издаде местонахождението им за по-малко от пет минути.

Телефонът в микробуса иззвъня и Грейди го грабна. Обаждаше се Гил Грийн от хотелската си стая в центъра на града.

— Какво става? — попита той.

— Още са там. Ще се обадя, когато тръгнат.

— В „Риц“ ли са?

— Да.

— Чудя се какво правят там. Няма логика.

— Да. — Грейди се опитваше да го разкара. В същия миг сателитното проследяване се включи. — Движат се. Трябва да тръгвам.

Той затвори и потропа на задната врата, за да повика Денистън. След няколко секунди Изненадата скочи в микробуса.

— Насочват се към Стоктън — каза Хънт на шофьора, който включи на скорост. — Свържи се с Лари Уайт и му кажи, че тръгваме.

Денистън взе микрофона и изпълни разпореждането.

В микробуса на бившите командоси от „Делта Форс“ единият снайперист караше, а другият държеше пушка. С белезници на ръце, Томи седеше срещу Джо и гледаше в безизразните, студени очи на брат си. Биано и Виктория бяха в жълто-кафявия линкълн зад тях с Рио, Морския и Пехотинеца.

— Трябва да ме изслушаш, Джо — каза Томи.

Брат му не отговори.

— Ние притежаваме шибана петролна компания. Това е най-голямата стратиграфска моноклинала в Северното полукълбо. Купих я за двама ни. Разбрах за нея от онези двама типа, които направиха удар в казиното на Бахамските острови. Възрастният е физик, а по-младият — геолог. Работили са за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Престани да гледаш през мен и слушай какво ти говоря.

Но Джо Рина мълчеше.

— Те са открили онези огромни петролни залежи. Говоря за двайсет и пет декара, Джо. Знам, че това не означава нищо за теб, но размерите са нечувани. Двамата учени са доказали наличието на кладенеца и…

— Купил си компанията? — прекъсна го Джо. — Това ли е историята ти? Но парите са още в колата ти. Мислиш ме за глупак, така ли?

— Не знам какво е станало. Сигурно са…

— Защо се мотаеш с Виктория Харт? Тя се опита да ме напъха в затвора за опит за убийство. Трябваше да очистим трима човека, за да се отървем от нея. И сега я заварвам в хотелската ти стая да те нарича „миличък“. Повдига ми се от теб.

— Тя беше гримирана, Джо. Не я познах. Правеше се на Лора Луна, финансов директор на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Линуд Лейси, президентът на компанията, получи сърдечен удар и… Слушай, знам, че всичко това звучи глупаво… но ме изслушай и ще…