Стивън Канел - Мошеникът

— Знаеш ли защо престанах да убивам хора и оставих това на теб?

— Слушай, Джо, цялата шибана работа… Всичко ще ти обясня.

— Причината, поради която се отказах от убийствата, беше, че не можех да понасям хленченето на умиращите. Бил си човек, затова недей да хленчиш. Не че спомените вече ме интересуват… но защо не ми помогнеш и не спреш? Ти си история. Разочароваща част от моето минало.

— Как можеш да кажеш такова нещо, Джо?

— Единствената причина, поради която още не съм те очистил, е коприненият ми костюм. От това разстояние ще се изцапам с кръвта ти.

Томи погледна в очите на брат си и видя студена яснота. Разбра, че брат му не се шегува.

— Джо, моля те… изслушай ме…

Но Джо зареди пистолета и стреля. Шофьорът подскочи и едва не изкара микробуса извън пътя. Куршумът прониза гърдите на Томи, пробивайки белия дроб. Той се преви на две и падна на коленете на Джо, разпръсквайки кръв по черния му копринен костюм.

— Глупак — каза Джо и блъсна втрещения си, кървящ брат. — А сега млъквай, чу ли? Не искам да те слушам повече.

Спряха пред входа на „Президио“. Рио паркира линкълна пред микробуса, слезе и отвори портите на старата запустяла военна база. Пространството заемаше пет хиляди декара превъзходна крайбрежна земя и по-рано беше военен команден център на осем щата. Сетне я затвориха поради съкращенията в бюджета. Мястото беше великолепно. Дървените сгради бяха построени в архитектурния стил от началото на века и имаха големи прозорци, гледащи към моста „Голдън Гейт“. Рио отвори портите и застана встрани, докато двете коли влязоха. Качи се в линкълна и потеглиха по булевард „Президио“. Минаха покрай запустялата военна клиника с ниски стрехи и наклонен покрив и щаба. Завиха наляво по булевард „Аргуело“ и се отправиха към възвишенията, оставяйки зад себе си базата и светлините на пътя. Подкараха на юг по стария изровен път и се изкачиха по гористия хълм, където Рио и хората му се бяха обучавали преди години.

— Те са в „Президио“ — каза по микрофона Грейди. Гласът му прозвуча леко обезпокоен. — Може да ги загубим. Да влезем.

Денистън вече бе слязъл от микробуса. Извади крика и разби ключалката на портите. Завиха на юг и се отправиха към хълмовете, които пазеха старата военна база и пристанището на Сан Франциско.

Снайперистът спря в гористото пространство и дръпна ръчната спирачка. Преди няколко месеца необичайно силен вятър бе повалил няколко дървета в този район. Мястото беше осеяно с дънери, клони и храсталаци.

Изкараха Томи. Краката му се огъваха. Той се запрепъва пред по-малкия си брат. Не му оставаше много. От гърдите и от гърба му течеше кръв.

Биано го видя и веднага разбра, че здравата са загазили. Цялата измама зависеше от това Томи да остане жив, за да даде показания срещу брат си. Биано не предположи, че Джо ще стреля по Томи в микробуса. Ако Томи умреше, нямаше да имат свидетел и Джо Рина щеше да се измъкне чист.

Тръгнаха през шубраците и Рио намери пътеката, водеща към една поляна. Той и екипът му познаваха всеки сантиметър от този участък, особено подземния лабиринт от пещери, построен, за да се подготвят за борба в тунели. Планът беше да убият Томи, Виктория и Биано, да завлекат телата им в някоя пещера и използвайки пластичен взрив и радиодетонатор, да взривят тунела и да погребат труповете под тонове мека пръст. Никога нямаше да ги намерят.

Групата тръгна по пътеката и стигна до поляната. Рио отмести с ритник големия дървен капак, който закриваше отвора към пещерите.

— На колене — заповяда Джо.

Томи вече храчеше кръв. Свлече се на колене и му се зави свят.

Биано знаеше, че от забвението ги делят само няколко секунди.

Пехотинеца остана на пътя, за да ги пази в гръб. Чу, че идват някакви коли, изпълзя на хребета и погледна надолу към шосето. Видя син микробус със сателитна чиния, следван от няколко коли, пълни с хора. Веднага разбра, че са федерални агенти и грабна микрофона.

— Възникна непредвидена ситуация — докладва той.

— Какво ти е необходимо, за да я отстраниш? — попита Рио, който бе извадил автомата „Хеклер и Кох“.

— Изпрати Морския с огнехвъргачката. Разполагам с по-малко от минута.

Рио издаде заповед на Морския, който хукна към микробуса, извади огнехвъргачката и се завтече към пътя.

Грейди не разбра какво го уцели. Караха към гората на върха на хълма, когато изведнъж целият микробус се запали. Сетне почти веднага резервоарът експлодира. Някой застреля Грейди през покрива и той умря, преди да стигне до металния под.