Стивън Канел: Мошеникът

— Мамка му! — развикаха се агентите на ФБР в колите отзад, когато микробусът излезе от пътя и се прекатури по склона.

Завиха обратно. Морския прекоси хълма и зае позиция от другата страна на пътя. Колите на ФБР профучаха покрай него. Той натисна спусъка и ги заля със струя течна смърт. И двата автомобила се запалиха. Някои от мъжете започнаха да се търкалят в прахоляка, за да се изгасят, други извадиха оръжията. Откриха огън и повалиха Морския с градушка от куршуми. Единият попадна в резервоара на огнепръскачката и взриви Морския, превръщайки го в оранжев облак, който опърли всички и освети небето над тях в зарево от ракетно гориво.

Всички на поляната чуха силната експлозия, която превърна Морския в пепел. Джо насочи пистолета си към Томи.

— Не го прави, Джо — замоли го Биано. — Той казва истината. Всичко беше измама.

Биано и Виктория бяха на колене, а ръцете им — оковани в белезници зад гърба.

— Вярно е — каза тя, — цялата работа беше номер.

Но Джо се прицели в лицето на брат си.

— Начукай си го, Джо — изхриптя Томи.

Виктория още не беше готова да умре, но явно нямаше какво да направи, за да спаси себе си или някой от другите. Неизвестно защо беше спокойна, сякаш всичко това не беше реалност. После се случи нещо забележително. Погледна крадешком към Биано и видя, че той я гледа. И в онзи миг през изумително сините очи тя проникна в душата му. Въпреки положението, в което се намираха, гледката беше красива.

— Запалете ги — нареди Джо.

Двамата снайперисти дръпнаха плъзгачите на щурмовите пушки. Томи се вторачи в смъртоносната паст на пистолета на Джо. Времето сякаш спря. В същия миг се разнесе далечен тътен.

— Какво става, по дяволите? — учуди се Рио, когато земята започна да трепери. Грохотът ставаше все по-силен, после се чу нечовешки писък…

На върха на хълма изскочи лъскав червен тритонен камион „Шевролет“, който изфуча на поляната. Четирите гуми разпръснаха прах във въздуха. Спря рязко и антената с червено перо силно се заклати. Последваха го още три камиона с червени пера на антените и регистрационни номера от Арканзас. Отзад стояха албиносите Бейтс. Всички държаха пушки помпи. Четирите пушки „Итака“ стреляха едновременно в мрака.

Двамата снайперисти на Рио отвърнаха на огъня. Сетне на поляната изреваха още три камиона. Кънтри музика и бойни викове изпълниха нощта, наред със стрелбата на автоматично оръжие.

Джо се обърна, за да довърши брат си. Биано се хвърли върху него точно преди Джо да натисне спусъка. Макар и с ръце, оковани с белезници зад гърба, Биано го удари с рамо в стомаха и го повали по гръб. Двамата започнаха да се търкалят в меката пръст, но Джо успя да се изправи и насочи пистолета си към Биано. В същия миг Виктория връхлетя върху него, удряйки го по пищяла. Той отново падна и стреля във въздуха. Оръжието изхвръкна от ръката му и се плъзна към дупката в земята, предназначена за техен гроб. Биано скочи и ритна пистолета в отвора.

Отново се нахвърли върху Джо и загуби представа за суматохата зад гърба си. Събра сили и го удари с глава.

Най-после зашеметен, Джо лежеше по гръб. Опита да се надигне. Не знаеше къде се намира. На поляната се водеше престрелка.

Пехотинеца бе заел позиция на височината, но не видя Бейтс от Хог Крийк, които подкараха лъскавите си камиони към него. Те бяха много и накрая той хвърли оръжието и се предаде. Легна по корем, а Бронко и Ехо Бейтс радостно го заблъскаха с юмруци.

Биано видя, че Томи е изпаднал в шок.

— Трябва да го закараме в болница — каза той, докато Шевролет и Кадилак Бейтс режеха пластмасовите белезници с острите си ножове.

Биано и Кадилак пренесоха Томи в един от камионите. Мафиотът губеше съзнание. Изведнъж в далечината се чуха сирени.

— Пикникът свърши — отбеляза Кадилак.

Членовете на семейство Бейтс хукнаха към камионите. Биано дръпна Джо да стане и го предаде на Кадилак, който го настани на предната седалка до себе си. Ехо Бейтс седна до мафиота, който гледаше грамадния албинос и се чудеше от коя планета бяха дошли всички тези типове.

— Толкова си готин, че веднага бих те изчукал — ухили му се Ехо Бейтс и Джо разбра, че това не е майтап.

Потеглиха, разпръсквайки се в различни посоки, без да използват пътя. Минаха покрай микробуса на ФБР и намалиха, но Грейди Хънт, Дени Денистън и шофьорът бяха мъртви. Останалите федерални агенти хукнаха към тях, но те не спряха. Трябваше да спасят живота на Томи, инак цялата измама щеше да се провали.