Чарлс Къминг - По-студената война

Вратата на банята се отвори и Рейчъл излезе, обвила хавлиена кърпа около тялото си. Усмихна се на Кел и започна да събира дрехите си от пода, като ги трупаше на купчина върху отоманката под прозореца.

- Значи си бил на погребението? - каза тя. - Странно, не те забелязах.

- Направо обидно - отвърна Кел, - защото пък аз те забелязах.

- Наистина ли? Е, нормално, предполагам...

И двамата усещаха тъгата, хвърлила сянка върху тази така закачливо започнала размяна на реплики.

- Видях те да четеш бележката, пъхната в един букет цветя. След което хвана букета и го запокити към стената.

Рейчъл тъкмо сваляше кърпата от себе си и се канеше да си легне обратно в кревата. Когато чу думите му, тя я пристегна и го изгледа, сякаш по невнимание му бе разкрила нещо далеч по-интимно от голото си тяло.

- Видял си ме?

Той кимна. Посегна и дръпна кърпата, като й направи място да легне до него. След това, без да му мигне окото, я излъга.

- Каква беше тази история? Защо захвърли цветята?

Рейчъл се обърна по корем и посегна да се завие с чаршафа. Кел го издърпа нагоре и покри гърба й, по който имаше пресни следи от ноктите и зъбите му. Известно време тя лежа, забила поглед в матрака, без да каже нищо. Накрая стана от леглото и пресече стаята до прозореца, където бяха дрехите й. Изпод захвърлената на купчина черна рокля измъкна ръчната си чантичка. Бръкна вътре, извади смачкан син плик и му го подаде. Беше с клеймо от Франция и бе адресиран до Цецилия Шандор. Почеркът беше на Пол Уолинджър.

- Какво е това? - попита Кел.

Но вече знаеше отговора.

- Чети - подкани го Рейчъл.

Хотел „Льо Гран Кьор е Спа “

Шемен дю Гран Кьор

73550 Мерибел

Савоа

Франция

28 декември

Скъпа моя Цецилия,

Както бях обещал, пиша ти писмо на бланка на „Гран Кьор “, понеже знам, че си падаш по хубави хотели, а освен това нямаш доверие на имейлите!

Седя си в бара на хотела и се преструвам, че работя, но мисля само за теб, колко ми липсваш, и ми се иска да можеше да си тук сега, да сме само двамата, да караме ски, да разговаряме, да се любим и да правим разходки сред тези величествени планини.

Кел усети странен прилив на съчувствие към Уолинджър - този стар женкар, който си бе внушил, че е влюбен, и чиято мръсничка тайна бе излязла наяве. Същевременно бе ужасен, че писмото е попаднало в ръцете на Рейчъл. Той дори не можеше да си представи как ли й е подействало съдържанието му.

Чудя се къде ли си сега, в този момент. Какво ли правиш? Намираш ли си работа, след като ресторантът е затворен? Цецилия, искам да ти кажа, че не минават и пет минути, без да мисля за теб. Днес следобед карахме ски с Андрю, но ти през цялото време беше в мислите и в сърцето ми, чувствах се изпълнен с любовта ти и с моята любов към теб. През целия си живот като женен мъж - всъщност през целия си съзнателен живот - сякаш съм търсил именно теб, търсил съм жената, с която бих могъл да съм напълно свободен, да бъда себе си, да казвам, каквото искам да кажа, да постъпвам без страх от вина, от мъмрене, от какъвто и да било фалш. На четирийсет и шест години! Това е абсурдно!

Думите „съзнателен“ и „себе си“ бяха подчертани с двойна черта, сякаш Уолинджър бе изоставил всякакви претенции за мъжко достойнство и се бе превърнал в разгонен юноша.

Понякога имам чувството, че съм прахосал толкова много време в лъжи, че съм живял по начин, който е абсолютно нездравословен, и то не само за мен, а и за семейството ми, за всички мои близки, които предадох и разочаровах с този двойствен живот на сърцето и ума, който водя вече толкова години. Искам всичко това да престане. Искам да бъда с теб и да тегля чертата на всичко, да забравя за тази шибана професия, да се отдам изцяло на нашата любов. Най-после срещнах жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си. Искам двамата да изградим нещо заедно.

Рейчъл стоеше до прозореца и гледаше града през тесния процеп между щорите. Кел не знаеше как да тълкува това писмо. Ако Пол действително се бе влюбил безумно в Цецилия, защо бе държал снимката на Амилия в онази книга до леглото си? Наистина ли сериозно бе мислил да напусне работа, или това беше женкарският му начин да подклажда чувствата на любовницата си? И кои бяха „близките“, за които намекваше? Амилия, очевидно. Но чии други чувства бе стъпкал? Дали не бе преспал и със съпругите на свои колеги от Службата?

Жадувам по теб, Цецилия. Не мога да престана да мисля за теб. Мисля си за лятото, как ми беше оставила ключовете от къщата си отвън. Отключих си, ти ме чакаше вътре. Не помня да съм виждал по-красива гледка от теб през онзи ден. Кожата ти беше загоряла от слънцето, устата ти ме очакваше. Не исках да бързаме. Бях зажаднял за теб, защото цяла седмица бяхме говорили по телефона и се измъчвах от копнеж. Спомням си вкуса ти - на лосион за слънце и морска вода, и сладост. Спомням си как свърши, екстаза, който изпита, и бях горд, че съм ти го доставил, понеже всеки миг, прекаран с теб, беше миг в рая.