Чарлс Къминг - По-студената война

- Рейчъл, не искам да ти казвам това, но трябва. Повярвай ми. Ако зависеше от мен, бих те държал в течение на всичко, което се случва. Но ако ти кажа защо е нужно да разследваме катастрофата, може да загубя работата си. Звучи ли ти логично?

- Да, има логика - отвърна тихо тя.

Може би в този миг си припомни деня, някъде преди десетина години, когато нейният баща бе повикал двама им с Андрю да седнат до него на канапето и бе споделил, че всъщност не е дипломат. Татко е агент на британското разузнаване. Шпионин. И тогава Пол Уолинджър - вероятно в присъствието на Джоузефин, която го бе държала гордо за ръката - бе помолил децата си за абсолютна дискретност, позовавайки се на законовите и служебни изисквания за боравене с поверителна информация. С каквато малцина имаха привилегията да боравят. Така че Рейчъл знаеше правилата.

- Благодаря ти за разбирането.

Кел постави ръка на рамото й в несръчен, вял опит да събуди тръпката от взаимното докосване. Зад него папагалът се беше събудил от дрямката и изкряка гръмогласно нещо на турски език. Рейчъл погледна към клетката, повдигна рамене и се изсмя.

- Откъде ще си намерим нещо за пиене? - попита тя, излизайки навън към фоайето на хотела, като се оглеждаше за някого от персонала.

Кел предположи, че дежурният управител е тръгнал на обиколка по етажите.

- Мисля, че всичко вече е затворено - каза той.

- Констатираш очевидното, Томас Кел.

Физическото желание да я има го връхлетя отново с пълна сила, както преди малко на улицата, когато вдишваше парфюма й с ръка, обвита около тънката й талия.

- Имам бутилка водка в стаята - каза той.

Нямаше намерение да прекара цял час във фоайето, избягвайки темата. Искаше Рейчъл в леглото си. Искаше или искрата, припламнала между тях, да се разгори, или Рейчъл да си върви у дома, на вилата.

- А, тъй ли? - попита го тя с дяволито пламъче в очите.

- Да. Но само една чаша.

- Само една чаша? Колко жалко.

С тези думи тя се обърна, наведе се през бара, вдигна една коктейлна чаша от плота и премина с маршова стъпка покрай него, понесла чашата пред себе си като трофей.

- Сега имаш две.

След като влязоха в стаята, Рейчъл се поколеба, отиде до прозореца и се загледа навън, сякаш се опитваше да събере кураж. Когато тя се обърна, Кел пристъпи към нея, обхвана лицето й в длани и я целуна за пръв път. Миг след това те вече бяха вкопчени един в друг и сваляха бясно дрехите си. Кел беше като замаян от желание и наслада. Всяко съмнение в себе си, всеки миг на самота и болка, които бе изпитал през последните месеци и години, бяха останали далеч назад в миналото. Толкова дълго след проваления си брак той бе усещал някаква пустош в душата си, някаква емоционална смърт, неспособност да усети женско привличане. Вече не се съмняваше, че всичката плътска страст, която някога бе изпитвал, си бе отишла, угасена от развода му, че половината му живот бе изтекъл неусетно, останал някъде назад, в огледалото за обратно виждане на неговите разкаяния и грешни избори. Нямаше деца, нямаше нищо, с което да се похвали, нищо, което да остави след себе си, освен фиаското на Свидетеля X. Това беше неговият паметник.

И сега в разстояние само на няколко часа той бе успял да срещне жената, която по някакъв вълшебен начин го бе освободила от яростта и безсилието му със същата безкомпромисна решителност, с която бе захвърлила настрани букета цветя на погребението, запалвайки в него нещо, което приличаше на живот.

- Помислих си, че ме каниш само защото ти се пие -каза тя, сгушена в него, положила глава на рамото му час по-късно.

Кел вдишваше жадно аромата на кожата й и отново я желаеше.

- Колко невъзпитано от моя страна - каза той.

- Спомена нещо за водка...

Бутилката и чашата си бяха там, където ги бе оставил, преди да излезе да се види с нея, да й бъде пазител. Бе изпитал нужда да удари един шот, за да успокои нервите си. Кел посегна към бутилката и с несигурна, изпъната докрай ръка наля чашата почти догоре.

- Пардон! Малко се престарах - каза той, като подкани с жест Рейчъл да се изправи в леглото и да отпие.

- Господи! За каква ме смяташ, за Ейми Уайнхаус?!

Той огледа ръцете, раменете и гърдите й, и съвсем леката издутинка на коремчето. В тялото й нямаше нищо от стерилното съвършенство на манекенките и холивудските звезди, беше си съвсем естествено, здраво тяло на апетитна млада жена, излъчващо женственост и ухание на секс и парфюм, което се примесваше с миризмата на алкохол. Известно време поседяха мълчаливо, подаваха си пълната догоре чаша, галеха бедрата, ръцете и коремите си. В един момент Рейчъл се надигна от леглото и тръгна гола към банята, напълно освободена от всякакъв свян и суета, естествена в движенията на тялото си. Изведнъж на Кел му се прищя да провери съобщенията на телефона си и за малко не спусна крака на пода, за да си потърси панталона, но си каза да се отпусне, да забрави поне сега, поне за пет минути за Янис Христидис и Райън Клекнър и просто да се наслади на момента. Колко пъти се случва такова нещо в живота на човек? Да открие нежност, духовна близост и сърдечна връзка с една красива жена? Чу шума от казанчето в банята, жалния вой на тръбите, докато Рейчъл се миеше - всички онези битови, познати до втръсване звуци, произвеждани от влюбени двойки след мигове на върховна интимност. Беше забравил това усещане.