Чарлс Къминг - По-студената война

- Извинявай, професионален инстинкт. Забранено ни е да говорим за оперативни...

- Да бе, да - прекъсна го тя, извърнала поглед навън през прозореца. Колата бе спряла на светофар. Бяха на не повече от петдесетина метра от стените на британското консулство. - Да ви се не видят и шпионите...

Беше пияна. Комбинацията от стрес, скръб и алкохол бе предизвикала този пристъп на ярост. Той постави ръката си върху нейната. Тя се остави да я хване за дланта, но не отговори на допира му. Щеше да му е по-малко неприятно, ако просто бе издърпала ръката си.

- Беше един колега от посолството в Атина, който разследва катастрофата с баща ти.

Тя се извърна към него. В тъмните й очи той прочете прошка. Вероятно съзнаваше, че бе реагирала пресилено.

- Как се казва този човек?

- Адам.

- Адам кой?

- Хейдък.

Таксито намали скоростта и спря пред хотел „Лондр“. Валеше дъжд. Кел се надяваше, че няма да завари Амилия или Елза пред чаша бренди в лоби бара; щеше да му се наложи да дава обяснения в десет часа вечерта.

- Сега ли го измисли?

Той подаде на шофьора банкнота от десет лири.

- Това никога няма да разбереш.

Тя не се засмя.

- Господи, Рейчъл! Човекът се казва Адам Хейдък. Окей? Не съм си го измислил.

На три крачки пред него, тя вече изкачваше с бърза стъпка стъпалата на хотела. Някакъв човек продаваше рози в дъжда. Предложи една на Кел, сякаш с едно цвете щеше да спечели благоволението на това красиво момиче, но Кел го подмина и влезе вътре. Рейчъл пресичаше фоайето. Каквато и химия да се бе развила между тях, каквото и да си бяха обещали телата им на улицата пред бара, се бе изпарило. И все пак Рейчъл беше още с него, в хотела.

Кел я видя как се насочва към лоби бара. За негово облекчение беше празен. От Елза или Амилия нямаше и следа. Единствената жива душа беше папагал в клетка под портрета на Ататюрк. Барът в отсрещния край на помещението беше затворен, светлините намалени.

- Тук е като в „Студио 54“ - каза Рейчъл напълно сериозно. Гневът й беше попреминал; все още изглеждаше обидена от уклончивостта на отговорите му, но беше готова да го допусне отново до себе си.

- Баща ти е имал среща на Хиос преди смъртта си. -Кел знаеше, че трябва да бъде откровен с нея. - Опитваме се да установим с кого се е срещнал. Да определим самоличността на мъжа.

- На мъжа?!

- Да. На мъжа. Защо?

Рейчъл наду бузи и му обърна гръб. Пръстите на ръката й се заиграха с пискюла на една плюшена възглавница.

- Не е нужно да ме щадиш, Том - каза тя. - Познавам баща си. Знам какви ги е вършил. Не се чувствай длъжен да ме пазиш от него.

Какво би могъл да отговори на подобна забележка? Много често същите хора, които те приканват да бъдеш докрай откровен с тях, ти се сърдят и те мразят, когато им кажеш истината в очите. Онова, което Рейчъл знаеше за поведението на баща си с жените, както и за начина, по който се бе държал с майка й като съпруг, щеше винаги да влияе върху отношенията й с мъжете.

Кел притежаваше изключително деликатна информация за личния живот на Пол Уолинджър - знаеше за връзката му с Амилия Левин и любовната му афера с Цецилия Шандор. Не можеше и не биваше да я разкрива пред дъщеря му.

- Разбирам какво ми казваш - рече той. - Никой от нас не е идеален, Рейчъл. Баща ти беше сложна личност, но те обичаше много. Ти и Андрю бяхте всичко за него.

Това беше куха баналност и Рейчъл я прие като такава, оставяйки думите на Кел да се разтворят в полумрака на пустия лоби бар като недочуто съобщение по гарова радиоуредба.

- Ти няма откъде да знаеш дали ме е обичал или не. Как можеш да го твърдиш?

Кел си спомни за кабинета на Уолинджър в Анкара, където имаше снимки само на Андрю, и не отговори.

- Бил е с любовницата си.

Макар да не бе изненадан, че знае, Кел се сепна от прямотата й.

- Да - отвърна той. Нямаше смисъл да отрича.

- Всички ли знаят? Всички в МИ6?

- И да знаят, какво значение има?

- Има, за майка ми. Тя се чувства унижена. Срам я е, разбираш ли?

- И ти искаш да я защитиш.

Рейчъл кимна. От яростта й не бе останала и следа. Беше спокойна и някак замислена, и изумително красива в приглушената светлина.

- Амилия знае, че баща ти е бил с жена. Адам Хейдък също го знае. И още само ограничен кръг хора. Разследването на смъртта му е поверено на много малък екип. Който аз съм поставен от Амилия да ръководя.

Очите на Рейчъл леко се присвиха.

- Защо е нужно разследване?

С риск да си навлече повторно гнева й Кел се опита да обясни.