Чарлс Шефилд: Отклонение

— Мигни с лявото око. Много добре. Затвори дясното, докато не ти кажа „Готово“. Така. Сега го отвори и в същото време се усмихни.

— Мога ли да говоря?

— Един момент. Готово.

Светлосиньото око се отвори. Тънките устни се разтегнаха в усмивка и разкриха равни бели зъби. Сю Андо огледа критично усмихнатото лице и се обърна към асистентката си.

— А сега , да отделим малко внимание на усмивката. С тази си усмивка той може да изплаши всяка сикропеанка. Трябва да извием устните малко нагоре, да я направим да изглежда по-приветлива.

— Оставете това на мен — другата жена си записа в компютърния бележник.

— Мога ли да говоря?

Андо кимна на изправената пред нея гола мъжка фигура.

— Казвай. И без друго искаме да проверим как говориш. И престани да се усмихваш така… Като те гледам, тръпки ме побиват.

— Извинявайте. Но защо правите всичко това? Излишно е. Преди да напусна лабораторията в Персефон, ме изследваха основно и ме намериха за физически съвършен.

— Надявам се да е така. Ние не приемаме по-ниско качество. Но това е било преди месец, сега проверяваме дали не са настъпили някои промени. Съчетанието човешко тяло-компютър винаги има период на адаптация. А ти ще бъдеш изпратен далеч, на място, където вероятно никога не са виждали хуманоид. Ако възникнат проблеми със стабилността, няма да имаш възможност да прескочиш до базата за настройка както на планетите на Сол. Добре. Още една проверка и отиваме в центъра за инструктаж. Гледай в мен и повдигни крак от пода.

Хуманоидът повдигна босия си крак и Сю Андо замахна към незащитената му челюст. Една ръка бавна се повдигна да се защити. Юмрукът на Андо удари силно брадичката.

— Проклятие! — Сю Андо налапа юмрука си и засмука лените кокалчета. — Боли ! Ти почувства ли болка?

— Разбира се. Сензорите ми са отлични.

— Да не говорим за грубата кожа. Сега разбра ли какво имах предвид под адаптация? Не трябваше да допуснеш да те ударя. Преди месец не беше така. Рефлексите ти трябва да се засилят с едно деление. Ще го направим днес, след инструктажа. Това ще изисква изваждане на мозъка ти за няколко минути.

— Щом се налага. Длъжен съм обаче да ви предупредя, че конструкцията е с непрекъснат сензорен вход.

— Това не е проблем. Аз ще монтирам нервна връзка от мозъка до гръбначния ти стълб, така че сензорната връзка ще бъде прекъсната само няколко секунди, докато включим двата му края към конекторите.

— Ще ви бъда благодарен. Мога ли да говоря отново?

— Не съм сигурна, че можем да те спрем. Давай, приказвай колкото искаш. Говоренето ще бъде главният ти начин за общуване.

— Точно този въпрос исках да засегна. Не разбирам защо ще трябва да получавам информация по такъв неефективен начин. Аз съм напълно съвместим конекторно. С използването на нервна връзка мога за една секунда да изпратя или да получа много милиони байта информация. Хората са отчайващо бавни. Наистина е смешно да получавам информация чрез говорене или да съм принуден да я предавам на друг с подобна жалка скорост.

Като видя изражението на асистентката си, Сю Андо се усмихна.

— Разбирам, Лий. Според вас трябва да намаля нивото му на категоричност. Грешите. Там, където отива, дразненето от неефективността ще бъде гаранция за оцеляване — тя се обърна към безизразната мъжка фигура. — Разбира се, можеш да изпращаш и да получаваш информация по-бързо от нас… на друг компютър. Но ти отиваш на система Добел. Тя е бедна и примитивна и аз се съмнявам, че там някой някога е виждал хуманоид. Те сигурно не могат да си позволят средства за директно прехвърляне на данни в теб. Твоите източници на информация ще бъдат хора и, може би, други живи същества. Ние, хората, можем да сме бавни и глупави, но ти си свързан с нас. Постарай се колкото се може по-бързо да свикнеш с това.

Сю Андо се обърна към Лий Боро.

— Има ли още нещо за настройване преди инструктажа?

Лий прегледа контролния лист.

— Телесната температура е няколко градуса под нормалната за човек, но ще го оправим. Йонните баланси са идеални. Име. Трябва да му изберем име, преди да продължим.

— Мога ли да говоря?

Сю Андо въздъхна.

— Ако смяташ, че е наложително. Не разполагаме с никакво време.

— Ще бъда кратък. Не ми е необходимо име. Вече имам. Пълната ми идентификация е компютър, материализиран в човешко тяло, Кримзън Серийз Файф, Тали Лайн, Лимбик-Енансед Дизайн.