Чарлс Шефилд - Отклонение

Това беше нещо, което ще разказва на внуците си… ако някога има такива.

Не беше имал намерение да отглежда внуци, но сега може би и това щеше да стане. Само седмици след летния прилив и на планетата вече се чувстваше социално напрежение. През следващия месец всяка способна да ражда жена ще бъде бременна, за да помогне населението на Опал да се върне до необходимото за оцеляване ниво.

Бърди вдигна глава към спокойното синьо небе и отново си пое дъх. Може би истинското чудо беше не в това, че бе останал жив да разказва, а че тази история изглежда се повтаряше отново и отново върху цялата повърхност на Опал. Някои от слинговете, хванати в насрещни потоци, се бяха държали заедно върху водовъртежите, макар че, ако се разсъждаваше логично, би трябвало да бъдат отделени. Оцелели разказваха за плаващи късове, достигнали до тях точно когато силите им ги напускали.

Или може би беше обратното. Бърди гледаше по нов начин на станалото. Може би те се бяха държали като него толкова дълго, колкото беше необходимо, до появата на възможност за оцеляване. Хората, живели на Добел, не се предават лесно. Просто не могат да си го позволят.

Бърди бутна вратата от плетена тръстика на едноетажната сграда, отвори я с коляно и влезе в стаята.

— Страхувам се, че е отново същото: варен даузър, даузър на грил и пържен даузър — той сложи таблата на масата. — Докато стегнем рибарските лодки, ще се наложи да ядем тази храна — той свали похлупака от голямата чиния, наведе се над нея, помириса и сбърчи нос. — Преди съвсем да се е развалило. Ако питате мен малко му остава. Хайде, започвайте да ядете. Студено е още по-лошо.

Мъжът, който седеше на стола зад масата, беше висок и мършав, с плешива, голяма пурпурночервена глава, обгоряла от твърдата радиация 9 9 Гама-лъчи. — Б.пр. . Очите му, избледнели и мъгливо сини под рунтавите вежди, гледаха замислено през Бърди.

Бърди се обърна. Всъщност той не беше очаквал неговите шеговити бележки да предизвикат негативна реакция у Джулиъс Грейвс — това никога не беше се случвало в миналото, — но нямаше никаква причина другият мъж да изглежда толкова печален. В края на краищата само преди седмица Грейвс беше преживял едно страховито събитие върху дублетната планета Опал-Куейк, което по сила беше толкова ужасно, колкото всичко преживяно някога от Бърди. Съветникът сигурно също като него беше изпълнен с жажда за живот, със същото удовлетворение, че е оцелял.

— Отново разговарях със Стивън — каза Грейвс. — Почти ме убеди.

Бърди остави съобщението върху масата, придърпа таблата с храната към себе си и рече:

— О, така ли? И какво казва той?

Стивън Грейвс беше другото нещо, което Бърди трудно можеше да възприеме. Един вътрешен мнемоничен близнак не беше кой знае какво. Мнозина членове на Съвета използваха допълнителна двойка мозъчни полукълба, израснали и поместени в черепа на човек, свързани с оригиналните. Това осигуряваше една разширена удобна органична памет, по-бавна, но по-малко обемиста от неорганичен мнемоничен прибор. Онова, което този близнак не се предполагаше да върши — което никога по-рано не беше вършил, доколкото знаеше Бърди Кили, — беше да развие самосъзнание . Но мнемоничният близнак на Джулиъс Грейвс, Стивън Грейвс, не само притежаваше независимо самосъзнание. В определени случаи то изглежда надделяваше. Бърди го предпочиташе по много причини. Личността на Стивън беше много по-весела, но беше объркващо да не знаеш с кого говориш и макар в даден момент да изглежда, че говориш с Джулиъс в следващата секунда това да се окаже Стивън.

— Вече почти цяла седмица събирам сили да се върна на Миранда — каза Грейвс — и да докладвам за преживяното тук.

И колкото по-скоро, толкова по-добре, приятел , помисли си Бърди. Но вместо да го каже, той вдигна съобщението от масата и изчисти полепналата по него засъхнала кал.

— Изпитвам странно нежелание да се върна — продължи Грейвс. — Предполагам, че инстинктите ми долавят нещо, което не знае предният ми мозък. Но сега си мисля, че Стивън има пръст във всичко това. Свързано е с Пробуждането и онези, които отидоха на Гаргантюа.

Бърди подаде изкаляното съобщение.

— Като стана дума за Миранда, преди час пристигна това. Не съм го чел — добави неубедително той.

Грейвс взе листа, прегледа го и го пусна на пода.

— Според докладите, които имам след летния прилив — продължи той, — пробуждането на артефактите е свършило с това събитие. В продължение на години артефактите на Строителите в спиралния ръкав са проявявали признаци на повишена активност. Но сега цялото вълнение свърши и спиралният ръкав отново е спокоен. Защо? Ние не знаем, но както посочва Стивън, Дариа Ланг твърди, че събитията по време на този летен прилив оказват влияние не само върху планетата, а и върху цялата звездна система. Голямото сближаване на звездните и планетни позиции се извършва веднъж на триста и петдесет хиляди години. Ланг не желае човечеството да бъде принудено да чака толкова дълго до друго Пробуждане и аз съм съгласен с нея. Тя и Ханс Ребка решиха да следват появилите се по време на летния прилив от вътрешността на Куейк сфери и аз не възразих. Д’жмерлиа и Калик също поискаха разрешение да отидат на Гаргантюа, за да разберат дали предишните им господари са живи. Поощрих ги и застанах на тяхна страна, макар да чувствах, че това едва ли е моя работа. Моята задача беше да се върна на Миранда и да докладвам за случая, заради който бях изпратен тук. Но…