Чарлс Шефилд - Отклонение

Култура: Човешката култура се изгражда около четири основни елемента: сексуални отношения, териториални права, индивидуално интелектуално господство и желание за групово признание. Моделът на Х’сирин, който използва тези четири характеристики като независими променливи, позволява да се предскаже точно поведението на хората. На базата на този модел човешката култура се преценява като второ ниво с малки изгледи за преминаване на по-високо ниво.

Животът е просто низ от неприятности.

За Бърди Кили, шляпащ през рядката кал по виещата се пред него пътека на слинга, стиснал току-що получено съобщение между мръсните пръсти на дясната си ръка, тази мисъл дойде със силата и свежестта на откровение.

„Низ от неприятности“, повтори си той. Едва откараха неговия шеф Макс Пери в болницата на лечение за няколко седмици, и той се оказа в ролята на бавачка на съветник на Съюза, пристигнал чак от далечна Миранда. Беше трудно да се справи с Пери, с неговата неизлечима потребност от работа и болезнена мания да посети Куейк, но и Джулиъс Грейвс не беше по-лесен. В някои отношения беше дори по-лош, седнал там, мърморейки си нещо под нос. А трябваше още преди седмици да пътува обратно за Миранда. Но той се шляеше, без да си мръдне пръста, за да помогне за възстановяването на планетата, глух за пристигащите от неговите началници съобщения за връщане. Както изглежда, бе готов да остане завинаги тук.

Въпреки това…

Бърди спря на входа на сградата и пое дълбок дъх морски въздух.

Въпреки това тези дни беше невъзможно да се чувства другояче, освен с повишено настроение. Бърди погледна към изпъстреното в синьо небе и показващия се през разкъсания облак златен диск на Мандъл, после изпомачканата растителност и новите издънки, прокарали от изпочупените стебла наоколо. От запад полъхваше лек ветрец и предвещаваше чудесен ден за плаване. Обичаше всичко това, ала то изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно. Летният прилив беше отминал, повърхността на Опал се връщаше към обичайното си спокойствие, а Бърди беше оцелял . Това бе повече, отколкото можеше да се каже за половината от нещастното население на водния свят.

Повече, отколкото бе очаквал за себе си. Само преди седмица летният прилив беше достигнал своята кулминация и гравитационните полета на Мандъл и Амарант разкъсваха Опал. Свит на носа на една малка лодка, Бърди гледаше как разбушуваната водна повърхност пред него се промени от хоризонтална във вертикална.

Беше обречен и той го знаеше. Радиото беше предупредило, че бедствието връхлита. Приливните вълни бяха създали огромна единична цунами висока над километър, обгръщаща цялата обиколка на Опал. Слинг подир слинг изпращаха последни съобщения, докладвайки за скоростта и височината на вълната преди огромните, но крехки салове от кал и преплетена растителност да бъдат разкъсани и сигналът да замлъкне.

Нямаше начин да се спаси. Свит на дъното на лодката, Бърди стискаше дъските на дъното. Кокалчета на ръцете му бяха побелели.

Носът на лодката се вдигна право нагоре. Трийсет градуса, четирийсет и пет, шейсет. Хоризонталното и вертикалното си смениха местата. Бърди се намери с крака, обхванали кърмата на лодката, с ръце, стиснали напречната централна дъска и малката мачта. Сила две или три степени повдигна тялото му и го изхвърли от пристанището на Старсайд в орбита. Покрай него се лееше вода, издигаше се като фонтан на две крачки от носа. Половин минута Бърди летя нагоре към тъмните облаци на Опал като малко петно върху стената на океана. Той увисна във въздуха неспособен да види нищо от заелата хоризонтално положение лодка. Когато започна падането, съдържанието на стомаха му се вдигна до гърлото.

Докато падаха от облаците, зърна смайваща гледка: пред него лежеше морското дъно на Опал, понесло хилядолетни приливи, осеяно с отдавна потънали кораби и огромни зелени тела на останали на сухо и смазани под тежестта на собствената си много милиони тона маса драузери. После се спусна по дълъг, опръскан с пяна склон към калната пустиня. Бърди знаеше, дори по-сигурно от преди, че ще умре.

Спаси го друга, по-малка вълна, движеща се напреко на първата. Преди да бъде размазан, откъм безмилостното морско дъно се надигна вятър и опъна изпокъсаното платно на лодката. И отново се намери вдигнат в кипящия поток на водния фонтан, притиснат по-силно, почти неможещ да диша. Въпреки това дишаше и се държа цял час по-дълго, отколкото вярваше, че е възможно човек да издържи, докато накрая летният прилив отмина и останалата здрава малка лодка бе захвърлена в по-спокойни води.