Чарлс Шефилд: Отклонение

— Затова и ти изпращат съобщение — Бърди престана да се преструва, че не е запознат със съдържанието на съобщението. — Искат да знаят защо сте още тук. Питат кога се връщате. Ако не отговорите, може би ще си имате големи неприятности.

Джулиъс Грейвс не обърна внимание на думите му.

— Каква задача може да ми се възложи на Миранда дори наполовина толкова важна, колкото онова, което може би става близо до Гаргантюа? Да цитирам отново Стивън: „Ако се върнем на Миранда, сигурно ще ни възложат да уредим някой междувидов конфликт или етическа вражда.“

— Но ако Строителите са на Гаргантюа, както твърди Дариа Ланг, тогава най-голямата среща между видовете в историята на спиралния ръкав ще бъде с тях. И ще възникнат безпрецедентни етични проблеми от пристигането на Дариа Ланг, Ханс Ребка и двамата роби… освен ако не са били предизвикани преди това от пристигането на Атвар Х’сиал и Луис Ненда. И в двата случая моите бъдещи действия най-после са ясни. Аз трябва да реквизирам един космически кораб и да последвам другите на Гаргантюа. Нека това не се схваща като липса на скромност, но без посредничеството на член на Съвета взаимодействието може да бъде катастрофално. Затова ви моля да ми съдействате да намеря космически кораб, подходящо оборудван за пътуване до Гаргантюа…

Грейвс продължи да говори, но Бърди почти не го слушаше. Най-после щяха да се отърват от един безполезен търтей… защото Джулиъс Грейвс се оказа такъв, въпреки че беше член на Съвета. Ако той иска кораб, Бърди не можеше да възрази, макар че при така създалата се бъркотия един Господ знаеше къде ще го намерят. Бърди ще трябва по някакъв начин да го намери, защото съветникът има право да разполага с всякакви местни ресурси, които той или тя счете за необходимо. Във всеки случай временната загуба на един кораб е малка цена, която трябваше да плати, за да се отърве от досадното и отнемащо време присъствие на Джулиъс и Стивън Грейвс.

— … господин Кили, колкото се може по-бързо.

Споменаването на фамилното име на Бърди възвърна вниманието му към другия мъж.

— Да, съветник? Извинявайте, пропуснах какво казахте.

— Казах, господин Кили, че сега всички на Опал са под голямо напрежение и аз го разбирам. При излязъл от строя космодрум на Старсайд се изискват значителни усилия, за да се намери космически кораб. В същото време се надявам, че ние с вас ще бъдем на път към Гаргантюа доста скоро… Примерно след една стандартна седмица.

— Аз? — Бърди наистина не беше слушал както трябва. Той сигурно беше изпуснал най-важното от казаното от Грейвс. — Моето име ли споменахте? Не беше моето име, нали?

— Разбира се, че вашето име казах. Зная, че Гаргантюа и нейните спътници са вече на петдесет милиона километра оттук и всяка минута отиват все по-далеч, но те все още са в системата Мандъл. Обсъдих въпроса с коменданта Пери и макар задълженията му на Опал да не му позволяват да пътува, той вярва, че присъствието на представител на управлението на тази планета е важно. Пери реши вие да ме съпроводите на Гаргантюа от негово име.

Гаргантюа.

Умрелият даузър не беше вкусен. Бърди отмести чинията си и се опита да не повърне изяденото. Изправи се. Сигурно беше казал нещо на Джулиъс Грейвс, преди да излезе от сградата, но дори и да му сложеха нож на гърлото, не можеше да си спомни какво.

Гаргантюа! Бърди впери очи в синьото небе на Опал. Мандъл бързо се спускаше зад хоризонта, а Опал и Куейк изпълняваха своето шеметно осемчасово въртене по общата орбита. Някъде там, отвъд лазурно синьото небе, където Мандъл се виждаше като малка светла точка, там се въртеше газова гигантска планета, заобиколена от свита мразовити спътници. Това бяха замръзнали, безжизнени, тъмни звезди. Дори и най-добре подготвените експедиции на Гаргантюа, водени от най-опитните изследователи на Космоса на системата Добел, бяха претърпели големи провали. Външната система беше просто много отдалечена, много студена, много негостоприемна за човека. В сравнение с тях Опал беше безопасна и гостоприемна дори по време на буря от пета степен.

Бърди се огледа. Той съдеше за това от познатата лепкавост на топлата черна кал под краката си и от гъстата плетеница пълзящи растения, която започваше само на няколко метра от сградата, до огромните гърбове на тежко движещите се костенурки, които, оцелели по време на летния прилив, без да бързат се придвижваха из храстите навътре към сушата. Бърди познаваше целия този свят и го обичаше.