Чарлс Къминг - По-студената война

- Значи американците?

-Да.

Сигурно Чейтър бе издал заповедта: нека да изглежда като хулиганско сбиване. Местни мутри реагирали на заяжданията на нахакан млад американец, като му пуснали куршум в мозъка. Още на следващия ден щяха да се появят „свидетели“, които да разправят как са видели Клекнър в някакъв долнопробен бардак или стриптийз клуб, пиян и войнствен. Нужно беше да се постави леко петно върху репутацията му, за да не се завръща в Мисури като герой. Нещо, от което близките и роднините му да се срамуват, докато гледат затворения ковчег.

- Беше твърде неудобен за Лангли - каза Кел. - Те нямаше да понесат скандала.

- Ами ти? - попита го Елза.

- Какво аз?

- Как я караш, Том?

Кел погледна през стаята към черния костюм, провесен на закачалка до прозореца. Отвън започваше да се развиделява. След няколко часа щеше да тръгне с колата за Картмел, където щеше да седне в църквата, заобиколен от семейството и приятелите на Рейчъл. Никой нямаше да подозира за случилото се между тях, за това какво бе означавала за него Рейчъл Уолинджър. Той не се чувстваше способен да предложи утеха на Джоузефин и Андрю. Имаше усещането, че ги е предал, всичките.

- Ще се оправя - отвърна Кел. - Ти ще бъдеш ли днес?

-Да.

Вече беше напълно буден. Изправи се в леглото и посегна за цигарите си.

- Трябва да им отмъстя - каза той, издишвайки дима в слушалката. - Минасян трябва да си плати.

- Разбира се. - Нещо в тона на Елза му подсказа, че не възприема сериозно заплахата му. - И тъй, ще се видим ли по-късно? - попита тя.

Елза му бе позвънила на домашния телефон. Кел знаеше, че от СВР подслушват всяка негова дума. Той стисна слушалката в ръката си и каза бавно и отчетливо:

- Да, ще се видим много скоро.

Благодарности

Дължа благодарност на Джулия Уиздъм, моята редакторка в „Харпър Колинс“, както и на целия чудесен екип в издателството: Кейт Стивънсън, Роджър Казалет, Джейми Фрост, Оливър Малкъм, Кейт Елтън, Лиз Досън, Ан 0’Брайън, Луси Ъптън и Таня Бренанд-Роупър.

Също и на Кийт Кала, Хана Братън, Стив К., Сали Ричардсън и всички от Сейнт Мартинс Прес в Ню Йорк за тяхното търпение, професионализъм и подкрепа.

На моите агенти Уил Франсис и Люк Джанклоу и на всички в „Джанклоу & Несбит“ от двете страни на океана, особено на Кърсти Гордън, Ребека Фоланд, Джеси Ботърил, Клеър Дипъл, Дмитри Читов и Стефани Либерман.

Благодаря също на Марика и Малачи Смидос, моите водачи на Хиос. На Оуен Матюс за неговата щедрост и доброта, а също и за жеста да ме представи на чудесната Ебру Таскин в Анкара. Оуен е автор на две велики книги - „Децата на Сталин“ и „Славно злополучно приключение“, - които горещо препоръчвам на всички. Джони Деймънд, Кансу Чамлибел, Ник Локли, Бану Бююрган, Алекс Варлик от хотел „Джордж“ в Истанбул, Омар, Дж.Дж. и Франк Р. бяха чудесни източници на сведения в Турция. Благодаря на А. Д. Милър и Саймън Сибег Монтефиоре за ракурса в Одеса. Наргис Байоли и Кристофър дьо Белегю, автор на „Патриот от Персия“ и „В розовата градина на светците“, ми предоставиха полезни наблюдения върху живота в Техеран.

Признателен съм също така на Хари дьо Кетвил, господин и госпожа Адам льо Бор, Богларка Варкони, Бен Макинтайър, Иън Къминг, Марк Пилкингтън, Си-обан Върнън, Марк Мейнел, Роуланд Уайт, Франсес Уийвър, Робин Дюри, Алис Карман, Рори Паджет, Кат-рин Хийни, Бард Уилкинсън, Ана Билтън, Хасмук и Минеш Какад, Борис Старлинг, Пат Форд, Саверия Калаги, Мередит Хиндли, Рос 0’Шонеси, моята майка, Каролин Пикингтън и всички от редакцията на „Уик“ в Лондон.

Безкрайно съм задължен на Елизабет Бест и Сара Гейбриъл - без насърчението на първата не бих дори започнал „По-студената война“, а без настойчивостта на втората не бих я завършил. Благодаря ви.

Ч. К., Лондон, 2013 г.

ЧАРЛС КЪМИНГ

ПО-СТУДЕНАТА ВОЙНА

Английска

Първо издание

Редактор Здравка Славянова

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Симона Христова

Формат 84х 108/32. Печатни коли 26

Издателство ОБСИДИАН

www.obsidian.bg

Печат и подвързия: „Абагар“ АД - В. Търново