Чарлс Къминг - По-студената война

- Къде са я хванали?

- Не знам - отвърна той.

- От Службата обаждали ли са се?

- Ти ми кажи.

Амилия извади телефон и започна да търси номера в указателя.

- Кога за последен път си се чувала с Рейчъл? - попита я Кел.

Амилия сякаш не чу въпроса му.

- Какво?

- Откога имаш последно потвърждение, че Рейчъл е жива и в безопасност?

- От неделя - отвърна неуверено тя. - Мисля, че беше неделя.

Оттогава бяха минали повече от трийсет и шест часа. През това време Амилия Левин се бе тревожила повече как да не развали отношенията си с Джим Чейтър, отколкото да осигури безопасността на дъщерята на Пол.

- Ще позвъня в Истанбул - каза тя. - Ще разбера какво се е случило.

Кел гледаше навън през прозореца. Шофьорът на мерцедеса беше застанал под носа на самолета и безгрижно пушеше цигара. Кел знаеше, че е въпрос на време Амилия да съобщи на американците. След това животът на Рейчъл щеше да бъде в ръцете на Джим Чейтър.

- Остави това на мен - каза Амилия, като посочи с очи пътническия салон. - Продължавай да говориш с Клекнър. Опитай се да разбереш каквото можеш за други операции. - Кел с раздразнение установи, че дори сега Амилия не беше изцяло концентрирана върху безопасността на Рейчъл, макар да разбираше, че възможностите на Службата да разпита Клекнър се бяха стеснили още повече. - Дай ми пет минути - каза тя.

Кел прибра телефона си, отвори вратата на пилотската кабина и се върна в салона. Чейтър тъкмо излизаше от тоалетната в задния край на самолета, като оправяше вратовръзката си. Клекнър повдигна иронично вежди.

- Проблем? - попита той.

Кел беше обхванат от безсилната ярост на човек, останал без избор. Съдбата на Рейчъл вече беше извън неговите ръце. Всичките му усилия - да се съвземе от измяната й, да издири и залови Клекнър - бяха обезсмислени от изнудването на Минасян.

- Разправи ми за Ебру Елдем - каза той.

Искаше да затвори устата на Клекнър, да изтрие наглата, тържествуваща усмивчица от физиономията му, да го разобличи в безкрайното му лицемерие. Чейтър улови погледа му, докато се връщаше към предната част на самолета.

- Какво за Ебру Елдем? - отвърна Клекнър.

Кел направи крачка към него.

- Искам просто да чуя историята й. Какво означаваше тя за теб?

- Какво означаваше за мен?

- Не е ли вярно, че тя е споделяла някои от политическите ти възгледи, както току-що ги изрази? За ударите с дронове? За Абу Граиб, а също и за Ирак? Не е ли вярно, че двамата сте имали много общо помежду си?

Чейтър седна и се наведе напред, гледайки в упор Кел, питайки се накъде насочва разговора. Кел си даваше сметка, че Клекнър се страхува от капан. Американецът изглеждаше твърдо решен да не отговаря.

- Доколкото имам представа за личността на госпожица Елдем, придобита от четене на нейни статии, на блога й, на седмичната й колонка, аз мога да заключа, че тя се е възмущавала от тормоза срещу Брадли Манинг, от целенасоченото убийство на Осама бин Лaден, от инвазията в Ирак. - Докато говореше, Кел гледаше Клекнър, но си мислеше за Рейчъл. Той се спря за миг, като се опитваше да овладее тревогата си, и после попита: - Какво мислиш ти по всички тези въпроси?

- Не сме говорили за такива неща - отвърна Клекнър.

Това бе лъжа. Чейтър също го усещаше. Клекнър все повече се оплиташе в собственото си лицемерие.

- Аха, само дето това не е истина, нали, Райън? -Мозъкът на Кел работеше трескаво, формулирайки и отхвърляйки идеи как би било най-добре да се постъпи с Чейтър, когато моментът настъпеше. Дали Лангли щеше да приеме размяната? Дали Чейтър щеше да се опита да печели време? Кел искаше в този момент да се намира в друг самолет, на път за Истанбул, да помага при издирването на Рейчъл. Клекнър с неговия фалшив идеализъм само му пречеше, отвличаше вниманието му, докато Амилия провеждаше телефонните си разговори. - В деня, когато бе убит Бин Ладен, двамата сте разменили имейли. - Кел вече усещаше колко лесно Клекнър ще капитулира. - И двамата сте били на мнение, че е трябвало да бъде заловен и изправен пред съд. Ти вярваше ли искрено в това, или просто се прикриваше?

- Да, вярвах го.

Чейтър поклати глава и само промърмори „Божичко“. В този момент Амилия излезе от пилотската кабина. Кел се извърна към нея, опитвайки се да прикрие отчаянието, с което чакаше новини. Тя му подаде бележка, на която пишеше: „Не е ясно къде и кога е отвлечена Р. Лондон разследва случая. Истанбул отива във вилата“. Раздразнен, че двамата имат тайни от него, Чейтър я изгледа намръщено. Кел, който бе сигурен, че Рейчъл е отвлечена в Истанбул, запази мълчание; той за нищо на света не искаше да дава надежди на Клекнър, че може да си възвърне свободата. Вместо това се обърна към него и каза: