Чарлс Къминг - По-студената война

- Разбирам.

Отначало Кел си помисли, че не е чул добре, но американецът го погледна и кимна, сякаш го уверяваше, че последното нещо, което би направил, бе да рискува живота на Рейчъл.

Известно време Кел не знаеше какво да прави. Толкова дълго време бе смятал Джим Чейтър за най-обикновен гангстер, олицетворяващ определен тип американско безразсъдство, което го караше да обикаля от държава в държава, за да раздава мъст и да държи нещата под контрол. Ала се бе оказало, че под цялото това перчене и благочестив гняв се крие остър интелект на образован човек, дори здрав разум. Неспособен да се отърси от спомена за Кабул, убеден, че Чейтър с готовност би рискувал живота на Рейчъл в преследване на целите си, Кел си бе позволил да забрави това.

- Какво искаш да кажеш? - попита той.

- Казвам само че очевидно нямаме избор. Трябва да ти върнем момичето, нали така? Но не обичам да бъда пришпорван. Не искам да предприемаме каквото и да било, докато не разберем какво е намислил Минасян. Той казва, че имаме шест часа. Майната му! Той знае, че ако нещо се случи с Рейчъл, ще откарам Клекнър обратно във Вирджиния и... край с кариерата на Минасян.

Кел изпита огромно чувство на облекчение, като едновременно с това си даде сметка, че вече не чуваше гласа на Амилия от пилотската кабина. Редно беше да я включат в разговора колкото се може по-отрано, да изработят заедно стратегия, приемлива и за двете страни, после да се свържат с Минасян, независимо дали все още беше в Одеса или на път за Киев.

Сякаш прочел мислите му, Чейтър каза:

- Трябва да посветим Шефката в нашия план.

Кел кимна и пусна цигарата си в празна бутилка от минерална вода.

В този момент вратата на пилотската кабина се отвори. Амилия пристъпи с наведена глава в салона; когато вдигна лице и го погледна, Кел усети, че се е случило нещо ужасно. В очите й имаше сълзи.

- Какво има? - попита той.

Но знаеше отговора. Онзи, от който се беше страхувал. Амилия го гледаше покрусена.

- Том...

Той искаше да я прекъсне, да не й позволи да го каже. Готов бе да пожертва живота си, за да не чуе думите й.

- Толкова съжалявам. - Очите й го молеха за прошка. Тя пристъпи към Кел и го хвана за ръцете, ноктите й се впиха в китките му, точно както на погребението на Пол. - Било е блъф. Минасян е блъфирал. Не е била при тях. От Службата са отишли в къщата. Там е било пълно с полиция. Нямаше да има размяна. Рейчъл е убита.

Едно момче, излязло да поплува на плиткото в Босфора, забелязало кръвта, изпръскала прозорците на приземния етаж на вилата. Трупът на Рейчъл Уолинджър бил открит в кухнята с малка огнестрелна рана в главата.

Минасян, останал по принуда в Одеса със съзнанието, че за по-малко от шест часа Клекнър ще бъде изведен от страната, бе изиграл един последен, отчаян коз, без да знае, че шефовете му в Москва бяха разпоредили Рейчъл да бъде ликвидирана.

Кел и Дани незабавно излетяха за Истанбул. Амилия се върна с гълфстрийма в Лондон, за да съобщи новината на Джоузефин в апартамента й на Глостър Роуд. В яростта и отчаянието си от случилото се Кел бе дотам претръпнал за всичко останало, че дори не обърна внимание на зловещата лекота, с която МИ6 уреди с турските власти убийството да бъде представено като случаен инцидент. Медиите описваха Рейчъл като „дъщеря на бивш британски дипломат, загинал при самолетна катастрофа в началото на годината“. Макар Кел да обвиняваше себе си за смъртта на Рейчъл поне толкова, колкото и Амилия, той избягваше да разговаря с нея и й отказа среща, когато тя го покани на обяд, за да обсъдят случая.

„Какво има да обсъждаме? - написа й в отговор той. - Рейчъл е мъртва.“

Наред с това й даде да разбере, че вече не изпитва интерес към поста Анкара/1.

През нощта преди погребението на Рейчъл Кел се събуди в пет часа от звъна на телефона. Беше Елза Касани, която му каза, че засякла в ефира съобщение за смъртта на двайсет и девет годишен американски дипломат в Киев. Материалът, впоследствие публикуван в международните раздели на всички сериозни британски вестници, описваше Клекнър като „аташе по въпросите на здравеопазването“ към американското консулство в Истанбул.

Свидетели твърдят, че Клекнър, който е бил в Киев на почивка, се оставил да бъде въвлечен в разгорещен спор с непознати пред един нощен бар в малките часове на нощта в понеделник срещу вторник. Трупът му бил открит в едно предградие, източно от столицата.

- СВР? - попита Елза.

- Не - отвърна Кел. - Руснаците винаги са се гордели с умението си да прибират своите у дома.