Чарлс Къминг - По-студената война

Кел се обърна към Дани и двамата пилоти, които се бяха събрали в предната част на салона.

- Дайте ни малко време - каза той. - Чакайте в колата.

- Няма проблем - отвърна Дани и последва Боб и Фил надолу по стълбите.

Тримата се спряха за момент, за да се здрависат с Амилия, сякаш беше чужд държавен глава, пристигнал на официално посещение. Чейтър не им обърна никакво внимание. Кел, който беше застанал на вратата на самолета, се извърна назад и подвикна на Клекнър:

- Райън! Твоите приятели са дошли да те видят.

Кел видя как в очите на Клекнър просветна за миг лъч на надежда, лицето му засия от радост, че от Москва се бяха сетили да го приберат. Но изражението му почти не се измени, когато видя Джим Чейтър да се качва по стълбата на самолета. Кел бе очаквал Клекнър да помръкне, да се спихне, но той сякаш изпитваше облекчение от развръзката.

Чейтър мина покрай Кел, без да го поздрави, и се спря пред Клекнър, фиксирайки го с поглед. Клекнър се извърна и погледна навън през прозореца. Кел усети внезапен, смразяващ пристъп на страх, че МИ6 са изиграни, че Абакус ще се окаже троен агент, използван срещу Минасян с някаква толкова тайна мисия в някаква толкова брилянтна игра, че да си е струвала да бъдат пожертвани Хичкок и Айнщайн.

Амилия вече се бе изкачила по стълбата и влезе в салона на самолета. Кимна на Кел; картите бяха раздадени наново, тя държеше ръката си близо до гърдите и Кел можеше само да гадае какви козове ще извади. Чейтър повдигна нагоре стълбичката на гълфстрийма и затвори херметически вратата. Изведнъж вътре стана много тихо.

- Ето че се събрахме - каза Амилия.

Кел усети как сърцето му заби учестено. Той знаеше, че ако Клекнър пръв вземе думата, ако сега стане от мястото си и отиде при Чейтър, играта приключва. Едно ръкостискане между доверени колеги, поредната провалена операция и двама високопоставени британски шпиони, които да операт пешкира. Изражението на Амилия беше непроницаемо. Чейтър изглеждаше просто ядосан и уморен. Кел чувстваше нужда да си напомня, че самата идея за невинност на Клекнър беше пълен абсурд.

- Райън - каза Амилия, като присви очи, сякаш й беше трудно да фокусира погледа си върху него. Фактът, че не Чейтър, а тя проговори първа, беше многозначителен. - Джим даде любезното си съгласие двамата с Том да прекараме няколко минути с теб, преди да бъдеш отведен под охрана в американски арест.

Още докато осмисляше казаното от нея, Кел изпита мощен прилив на облекчение. МИ6 щяха да получат възможност да разпитат Клекнър, за да се убедят от първа ръка в дълбочината на неговата вероломство. Абакус беше улов на Кел, триумф на Службата, но от Лангли си го отвеждаха у дома.

- Райън? - повтори Амилия. - Чуваш ли какво ти казвам?

- Чувам - промърмори той.

Очевидно Клекнър се канеше да увърта и протака. Да се преструва на невъзмутим, да запази спокойствие на всяка цена. Беше притиснат в ъгъла, но бе твърдо решен да не даде на онези, които го бяха заловили, удовлетворението да го видят прекършен.

- Моята служба има някои въпроси относно един наш източник в...

- Сигурен съм, че имате...

- Не я прекъсвай, Райън.

Това бяха първите думи на Чейтър, откакто се бе качил в самолета. Той се обърна към Клекнър на малкото му име и това се стори на Кел донякъде трогателно. Колко ли пъти Чейтър бе седял с Райън Клекнър на съвещания, в звукоизолирани стаи, в заведения... оценявайки го, обучавайки го, доверявайки му се?

- Благодаря ти, Джим - каза Амилия, царствено учтива.

Клекнър се надигна от седалката и тръгна към тях, но в този момент Чейтър изригна:

- Сядай долу, дяволите да те вземат!

Избухването му ги свари неподготвени. Кел забеляза дълго стаяваната омраза, изписала се внезапно на лицето му. Спомни си за Кабул, за тясното помещение, за миризмата на пот и страх при разпита на Гарани. Спомни си Чейтър, подивял от ярост, пръскащ отровни слюнки в жегата. Беше човек на резките смени на настроенията.

Клекнър седна. Явно си даваше сметка за ситуацията, в която бе изпаднал, но на лицето му бе изписана фалшива надменност, сякаш бе решил да не се даде без бой. Кел чу приглушения тътен на самолет, който кацаше в далечния край на пистата.

- И така - каза Амилия, поглеждайки часовника си, докато сядаше срещу Клекнър, - както ти казах, имаме към теб въпрос относно наш източник в Иракски Кюрдистан. С когото се занимаваше Пол Уолинджър.

Времето беше от значение наистина, но Кел инстинктивно усещаше, че Амилия твърде бързо пристъпва към разпита. Той не се изненада, когато Клекнър отклони въпроса.