Чарлс Къминг - По-студената война

- Ще те попитам още веднъж - каза той. - Кой ти нареди да правиш това?

В далечината вече се виждаха светлините на летище; самолетът щеше да кацне след не повече от пет минути, а след десет агентите на СВР щяха да се намесят.

Фил се облегна назад, свали слушалките от ушите си и небрежно ги спусна на шията си.

- Най-добре да ви помоля да седнете, сър.

В молбата му се съдържаше нотка на снизходителна заплаха - командирът на полета нареждаше на пътника какво да прави.

- Кое е това летище?

- „Бориспол“. Киевското.

- Международното летище на Киев?

- Същото - отвърна Боб.

Фил мърмореше нещо неразбираемо в микрофона си, вероятно разговаряше с диспечерите.

Кел погледна към редиците лампички и бутони над главите на пилотите, загадъчни и недостъпни за него като формулата на ДНК. Нямаше избор, освен да се върне на мястото си. Всеки момент щяха да кацнат. Когато отвори вратата на кабината, Клекнър го гледаше право в очите.

- Проблем ли има, Том? - попита той с дяволита усмивка.

- Защо мислиш така? - отвърна Кел и се пристегна с колана за кацане.

Гълфстриймът се спусна грациозно надолу в падналия мрак. Колелата допряха пистата и машината продължи да се движи към един отдалечен край на летището. След като спря, Фил излезе от пилотската кабина, отиде до средата на пътеката и обяви, че към самолета се движи автомобил и че „всички пътници са помолени да останат на борда“.

- Това включва и мен, така ли? - попита Клекнър.

На лицето му, макар и уморено, беше изписано тържество, сякаш знаеше, че вече нищо не може да попречи на благополучното му отпътуване за Москва.

- Да - отвърна Кел. - Това включва и теб.

Кел разкопча колана си и се приближи до американеца. Извади нож от задния си джоб и го прекара пред лицето на Клекнър.

- Ей, я чакайте малко - обади се Фил.

Кел се пресегна зад гърба на Клекнър и преряза пластмасовите връзки, с които бяха пристегнати ръцете му. Дани се усмихваше. Веднага щом усети ръцете си свободни, Клекнър освободи токата на предпазния си колан и стана от мястото си. Все още вдървен и с болки по цялото тяло, той посегна да разтрие с длан бедрото си, където Джез бе инжектирал кетамина.

- Какво ми сложихте? - попита той.

Кел не му обърна внимание.

Докато двигателите на самолета бавно утихваха, Фил се прибра в пилотската кабина. Някъде отвън просветваха оранжеви светлини; ако не се брояха те, наоколо беше почти пълен мрак. Кел надникна през прозореца и видя втори частен самолет, паркиран непосредствено до техния. Регистрационният номер започваше с N - машината беше с американска регистрация. В съзнанието му отекна мрачният спомен за друго такова предаване на агент при извънредни обстоятелства.

Клекнър вече крачеше напред-назад из самолета, за да се разкърши, и разтриваше китките си. Силата му постепенно се възвръщаше, а заедно с нея - и първичната, безскрупулна хитрост на хищник. Кел го наблюдаваше внимателно, като се питаше какво ли го бе подтикнало към измяна. Но Клекнър изглеждаше не по-различно, отколкото онази вечер в бар „Бльо“ - със слънчев загар, в превъзходна физическа форма, красив млад мъж. Хвърлиш ли камък на някой плаж в Калифорния, ще удариш поне десетина като него. Най-вероятно се бе продал за пари, плюс някакво перверзно удовлетворение от това, че бе измамил своите - едва ли действията му бяха идеологически подплатени, просто измяна заради самата измяна.

- Изглеждаш уморен, Том - каза Клекнър, обръщайки се към Кел.

И този път Кел не отговори. Пресече салона и отиде до отсрещната редица прозорци. По бетонната настилка се задаваше автомобил. Жълтите фарове се приближаваха с голяма скорост. Боб излезе от пилотската кабина и отвори главната врата на самолета. В салона нахлу въздушно течение заедно с рев на реактивни двигатели. Клекнър запуши ушите си с длани. Дани потръпна и си седна на мястото. Кел отиде до вратата и огледа навън.

- Кой е в колата? - попита той Боб.

- Знам ли? Вие ми кажете - отвърна Боб, надвиквайки се с шума.

В автомобила имаше трима души. От мястото си до отворената врата Кел проследи с поглед черния мерцедес, докато спря на няколко метра от гълфстрийма. Над пистата духаше силен напречен вятър, два пътнически авиолайнера се придвижваха на позиция за излитане на по-малко от триста метра от тях. Шофьорът на лимузината угаси фаровете, спря двигателя и отвори задната врата.

Първа слезе Амилия Левин. Кел вече гледаше към отсрещната страна на мерцедеса, където вратата също се отвори. Над главите им премина самолет, мощните му прожектори осветиха за миг пространството около тях. От колата се подаде ниската набита фигура на Джим Чейтър. Беше с костюм. Обърна се и погледна нагоре към гълфстрийма. Кимна почти незабележимо на Кел. Кел не се помръдна. Чейтър се пресегна назад към седалката, взе нещо, което приличаше на мобилен телефон, после затръшна вратата.