Чарлс Къминг - По-студената война

Клекнър затръшна вратата и нареди на Джез - на перфектен руски - да го закара „до аерогарата, колкото се може по-бързо“, после се извърна назад, за да види как задъханият Томас Кел жестикулираше на един от шофьорите. Още докато аудито ускоряваше нагоре по „Екатерининская“, Клекнър отвори прозореца и се опита да подреди мислите си. Ако Кел бе дошъл заради него, той положително водеше със себе си екип. МИ6 и ЦРУ бяха завардили летището, железопътната гара, главните изходни артерии на Одеса. След секунди Кел щеше да е в следващото такси и да го гони. Как, по дяволите, бе допуснал да се случи това?!

- Можеш ли да караш малко по-бързо, ако обичаш? - подкани той шофьора, който му хвърли презрителен поглед в огледалото, сякаш му беше писнало от капризите на туристи. - Следят ме. Ще ти платя. Карай колкото можеш по-бързо и се махни от главното шосе. Мини по задните улици.

- Да, да.

- Божичко! - промърмори на английски Клекнър.

Обикновено той впечатляваше хората с говоримия си руски, който му помагаше да разчупва ледовете при нови запознанства. Но не и днес. Не и с този тип. Шофьорът пропусна една съвършено очевидна странична улица, при това обозначена със светофар, и продължи упорито напред по главното шосе.

- Ей! Нали ти казах да караш по задните улици! -Клекнър започна да се пита дали този човек изобщо знае руски, или е чужденец. - Искаш ли аз да карам?

- Да, да.

Клекнър изруга отново, този път още по-гневно. Но думите му имаха нулев ефект върху шофьора, който сякаш беше имунизиран срещу всякакво чувство на неотложност и заплаха. Клекнър се извърна назад и видя едно от такситата на пиацата, което беше на по-малко от триста метра зад тях. Кел го гонеше по петите. Най-после шофьорът благоволи да свие в една тиха странична уличка.

- Уф, крайно време беше - промърмори на английски Клекнър, но в следващия миг тялото му бе изстреляно към облегалката на предната седалка. Шофьорът бе ударил рязко спирачките.

Джез се обърна назад. Аудито беше спряло до бордюра. Наоколо не се виждаше никой. Електрошоковата палка беше скита в джоба на вратата до лявата му ръка. Той посегна към нея.

- Знаеш ли какво, приятел? - каза той и видя как очите на Клекнър се изцъклиха от уплаха, когато чу британския му акцент. - Защо не млъкнеш малко, да ти го начукам!

С тези думи Джез се пресегна, допря палката до гръдния му кош и натисна спусъка.

Кел видя как аудито отби и спря встрани и нареди на шофьора на таксито да го остави на ъгъла. Докато подаваше банкнота от десет гривни, той не изпускаше от поглед предната кола. Видя как тялото на Клекнър се изпъна нагоре, после се отпусна безжизнено на задната седалка. В следващия момент шофьорската врата се отвори и Джез слезе от колата. Задачата беше изпълнена.

Кел извади телефона и се обади на Дани.

- На „Садиковская“ сме - каза той, като прочете наименованието на улицата от близката табелка на кирилица. - Вие?

- В задръстване. Харолд също. Какво става? Съжалявам, правим всичко възможно да стигнем до вас.

- Всичко е наред - каза му Кел, докато се наместваше зад волана на аудито. Джез бе отворил задната врата и бе инжектирал дозата кетамин в бедрото на Клекнър. - Наш е. - Кел усещаше дробовете си, сякаш бе вдишал киселина. - Ще се видим на пистата.

„Пистата“ беше на едно изоставено военно летище, на седемдесет и пет километра северозападно от Одеса, където Амилия бе уредила взет под наем Гълфстрийм да ги чака, готов за излитане, за да изведе Абакус от Украйна. Кел не би рискувал да измине с кола цялото разстояние до Киев предвид на това, че Минасян щеше да се събуди след по-малко от час и да вдигне под тревога всички агенти на СВР от Одеса до Архангелск, за да гонят отмъкнатия под носа му трофей. Джез бе пребъркал Клекнър и бе открил СИМ карта в малкото джобче на джинсите му, после му бе свалил часовника. Обезпокоен, че часовникът би могъл да съдържа чип, който да разкрие местоположението на Клекнър пред СВР, Кел го изхвърли през прозореца на колата.

- Това нещо струваше поне три бона! - възкликна Джез, поглеждайки назад към нивата, където бе паднал часовникът.

- Дано да го намери някой фермер - отвърна Кел - и да си купи нов трактор.

Продължиха напред по пусти междуселски пътища, избягвайки оживените артерии и опасността някой подкупен украински полицай да спре аудито, за да се подмаже на Москва. Клекнър лежеше безжизнен на задната седалка след трийсетсекундна напрегната, изпълнена с халюцинации борба с кетамина, който бързо се бе разлял по тялото му. Кел пресмяташе, че американецът ще се събуди приблизително по времето на излитане на самолета. След което щеше да му се наложи да отговаря на доста въпроси.