Чарлс Къминг - По-студената война

Кел се обади на Джавед.

- Какво става при колата?

- Шофьорът се върна и е в нея. Дани прецака ли им гумите?

- Още не. Отива за Минасян. Ще изчакаме с колата.

Дани потвърди по радиостанцията, че е вътре в терминала. Клекнър не се виждал, бил на паспортен контрол два етажа по-надолу. Там никой от екипа не можеше да се доближи до него. Или който и да било друг. Освен СВР.

- Потвърждавам за Минасян - каза спокойно Дани и Кел въздъхна облекчено. Каръл го бе разпознала правилно.

- Има ли компания?

- Не виждам такава.

- След петнайсет секунди съм там.

Кел изтича нагоре по стълбите и се озова задъхан в салона за пристигащи. Предишния ден терминалът беше пуст, а сега на площадката при ескалаторите се тълпяха поне двеста души. Шумотевица, блъсканица, задух. Беше невъзможно да се придвижва бързо.

Първите американски туристи бяха минали паспортен контрол и си пробиваха път към сувенирните магазини в южния край на сградата. Кел се огледа и забеляза Дани, който вече се приближаваше към Минасян. Каръл беше приблизително по средата на разстоянието между двамата и се озърташе за цивилни агенти. През цялото това време Клекнър беше някъде долу, готова плячка, а около него бяха само Джавед и Нина, които го наблюдаваха да не избяга по обратния път.

Телефонът на Кел иззвъня. Джавед.

- Мерцедесът запали двигателя - каза той. - Виждам дим от ауспуха. Задните врати се отварят. Излиза друг мъж. Без костюм, по тениска и джинси. Татуиран. Да прецакам ли гумите?

- Действай - отвърна незабавно Кел.

Вече беше убеден, че Минасян е там за отвличане на вниманието. Руснакът знаеше, че Кел ще дойде, и бе заел позиция в терминала, колкото да създава впечатление, че е единственият контакт на Клекнър, докато долу втори екип на СВР вече изтегляше Клекнър от опашката за паспортен контрол и го водеше към мерцедеса.

- Ще се справя - отвърна Джавед. Имаше нож, но гласът му не звучеше много уверено.

В този момент Кел видя Александър Минасян да оказва съпротива, но Дани Олдрич го беше обгърнал плътно с ръце, сякаш Минасян беше стар приятел, с когото не се бяха виждали от години, и го задушаваше в мечешката си прегръдка, докато кетаминът преминаваше от спринцовката в бицепса му. Минасян извика нещо на руски като отчаян човек, внезапно изгубил контрол върху ситуацията, който моли за помощ. Но Дани беше много по-силен от него, освен това го бе издебнал изневиделица, а и приспивателното вече действаше. Кел видя как Дани се смееше сърцато, докато бавно сваляше Минасян на пода. Каръл продължаваше да се оглежда за полицаи и цивилни агенти, като от време на време сигнализираше с поглед на Кел, че в терминала е чисто.

Джавед все още не бе прекъснал връзката.

- Говори! - нареди му Кел, докато около Минасян се образуваше празно пространство, тълпите се отдръпваха встрани, като около паднал на земята пияница. - Има ли движение около колата?

- Не. Моторът работи. Шофьорът изглежда напълно спокоен. Не мисля, че са те. Като че ли наблюдаваме грешните хора.

- Спукай му гумите, дявол да го вземе! - заповяда Кел и се извърна към ескалаторите.

В този момент сякаш от пода постепенно изплува главата на Райън Клекнър, шията му, раменете, торсът.

На ескалатора пред него пътуваше руса жена приблизително на възрастта на Рейчъл; зад него - възрастна двойка от кораба. Преди Кел да успее да извърне глава встрани, Клекнър срещна погледа му. Лицето на американеца сякаш се разпадна. Кел видя как очите му се разшириха от ужас, долната му челюст увисна, после той хукна да бяга, изоставяйки куфара си, който се затъркаля назад по ескалатора; в този момент бе разбрал, че суматохата на етажа беше част от операцията по залавянето му. Кел извика Дани по станцията, понеже вече не го виждаше в салона.

- Отвън съм, отивам да пукна гумите - отвърна Дани.

Кел извика в отговор:

- Остави гумите. Джавед ще свърши това. Абакус е в движение.

Кел изхвърча навън през една врата на отсрещния край на терминала. Нина и Джавед бяха още на западния кей и наблюдаваха едновременно кораба и мерцедеса. Дани се опитваше да се върне при Кел. Всички те бяха временно извън играта. Кел и Каръл бяха единствените членове на екипа с пряка видимост към Клекнър.

- Отива към главния площад на пристанището. Към железницата. Движи се. Тича.

Гласът на Кел вдигна под тревога Елза и Алисия, които веднага докладваха, че са заели позиция в две отделни таксита с работещи двигатели на изхода на пристанището. Харолд се бе върнал в наетата от Кел кола, Дани също тичаше към аудито. Гласовете им се смесваха в някаква какофония в слушалките на Кел, докато тичаше по източната алея към площада в северния край на терминала. Каръл беше някъде зад него. В далечината се чуваха сирени. Той нямаше представа какво правят Нина и Джавед, но поне се надяваше да са срязали гумите на мерцедеса и да тичат покрай източната страна на сградата. Мъж на четирийсет и четири, пушещ по кутия и половина на ден, се опитваше да догони изпаднал в паника двайсет и девет годишен американец в превъзходна физическа форма. След броени секунди Клекнър щеше да се скрие от погледа му.