Чарлс Къминг - По-студената война

Кел прочете папката на закуска. В девет часа позвъни на Елза в стаята й, поздрави я за добре свършената работа и попита дали в хода на разследването бе попадала на конкретни споменавания, в какъвто и да било контекст, на Джим Чейтър и Райън Клекнър.

- Не - отвърна унило тя, като ученик, който не е оправдал очакванията на учителя. - Мисля, че не, Том. Но мога да проверя.

- Не се притеснявай - каза й Кел. Елза не бе мигнала цяла нощ. - Легни и поспи. Заслужила си малко почивка.

Британското консулство беше импозантна останка от имперско величие, триетажен дворец от деветнайсети век в неокласически стил в сърцето на квартал „Бейоглу“, на не повече от стотина метра от хотела на Кел. Бомбена атака, извършена от атентатори самоубийци преди десетина години, бе довела до смъртта на генералния консул и повече от двайсет служители. Кел си спомняше точно къде се бе намирал - на обяд с Клеър в един слънчев ноемврийски следобед в Лондон, - когато бе чул новината за атентата по Би Би Си.

- Всичко е заради онзи идиот Буш - бе казала тогава Клеър, сочейки с пръст американския президент на екрана. Тъкмо в този ден той беше гост на Даунинг Стрийт 10. Кел не отговори, както обикновено в случаите, когато Клеър се впускаше в анализ на причинно-следствените връзки при тероризма. - Ако Блеър не ни беше набутал в Ирак - добави мрачно тя, - нищо от това нямаше сега да се случва.

Амилия бе пристигнала на съвещанието час преди него. Кел влезе точно в десет и бе информиран от Шефката, че тази сутрин била „на крак от шест“ и било „крайно време“ да се захващат за работа.

- Изглеждаш като прекаран през центрофуга - отбеляза тя, докато въртеше напред-назад комбинираната ключалка на специалната звукоизолирана зала за свръхсекретни съвещания.

Чу се предупредителното пищене на алармата, Кел повдигна лоста и дръпна към себе си масивната стоманена врата. Комбинацията от острия електронен звук и физическото усилие усили болката в черепната му кутия. Имаше чувството, че половината му мозък се търкаляше в кома на хотелската възглавница.

- Колко е топличко и уютно! - пошегува се Амилия, потръпвайки от студа на усилената докрай климатична инсталация.

Това беше задължителна характеристика на звукоизолираните зали по целия свят. Кел помнеше случаи, когато негови колеги бяха присъствали на съвещания, облечени в шуби и увити в шалове.

Амилия зае мястото си в челото на масата, около която имаше поставени осем стола. Кел седна по средата на дългата страна, след като затвори плътно вратата. Носеше си двойно еспресо от автомата на приземния етаж - третото му кафе за тази сутрин.

- Как беше партито? - попита го тя, докато вадеше папки и компютърни разпечатки от черното кожено куфарче и ги нареждаше на купчинка на масата пред себе си.

- Забавно - отвърна Кел. - Снобски бар малко под „Галата“. Чужденци и богати местни плейбои. Супер...

- А Рейчъл?

- Какво Рейчъл?

- И с нея ли беше забавно?

На крак от шест. Кел усещаше върху себе си всевиждащия проницателен поглед на директор Левин. Дали Амилия бе забелязала Рейчъл да си тръгва от хотела? Нямаше смисъл да я лъже; тя знаеше, че е привлечен от младата жена. В присъствието на Амилия той се чувстваше като пътник на летище, преминаващ през рентгена - всяка костица, всяко мускулче на вината му грееше от екрана като взривно устройство.

- Рейчъл е страхотна - каза той. - Преродена душа. Умна. Забавна. Пазителят чудесно се позабавлява в нейната компания.

Амилия кимна, видимо одобрявайки чутото.

- Интересува ли се от Абакус?

Кел се намръщи.

- Абакус?

- Не ти ли казах? - Амилия наместваше множеството папки пред себе си като внезапно напомняне за непосилния хаос, в който я бе потопила новата й длъжност. - Псевдонимът на Клекнър.

- Аха - промърмори Кел, докато я наблюдаваше с пулсиращи от болка слепоочия.

- Е?

Кел с радост би отговорил на въпроса й. Не, Рейчъл определено не се интересуваше от Райън Клекнър дотолкова, че да остане повече от час на партито му. А вместо това бе дошла в хотелската стая на Кел и му се бе отдала напълно, със страст и жажда, които го бяха изумили. От което можеше да се заключи, че поне засега Рейчъл Уолинджър се интересуваше повече от Томас Кел.

- Трудно е да се каже - отвърна той, докато си мислеше за тялото на Рейчъл, движещо се под него, за извивките и вдлъбнатините на гърба й, очертани под косата светлина на нощната лампа. Изпи последните капки еспресо в чашата си. - Тя леко флиртуваше с Райън, докато той изглеждаше истински увлечен.