Чарлс Къминг - По-студената война

- Увлечен ? - Амилия го изгледа намръщено. - Нима Братовчедите са склонни да се увличат! Този във всеки случай няма вид да е такъв.

- Какво знаем за него?

С въпроса си Кел съумя да я отклони от темата за Рейчъл. Тя измъкна тънка папка от купчината книжа пред себе си и му изрецитира съкратената професионална биография на Клекнър (седем години в ЦРУ, от които три в Мадрид и две в Турция); образованието му (гимназия с отличие в Мисури, после бакалавърска степен по международни отношения от университета „Джорджтаун“); семейната история (родителите му се развели, когато бил на седем и оттогава не е виждал баща си). Младежът бил захранен - както бе предположил и Кел - с голяма доза религиозен плам (майката, която обожавал, била усърдна учителка в католическо училище и водела молитвен кръжок) в съчетание със здрав, старомоден американски патриотизъм (имал по-голям брат, изкарал две пълни мисии в Ирак, както и по-малка сестра, която работела като лекар към Бърза помощ, след като изслужила шест месеца като доброволка в Баграм през 2008 г.). На двайсет и две години Клекнър бил звездата в отбора по гребане на „Джорджтаун“, а нощем работел като портиер в болница, за да плаща обучението си. След кратък стаж без възнаграждение в екипа на един конгресмен републиканец в Сейнт Луис Райън Клекнър кандидатствал за работа в Централното разузнавателно управление.

- Човек, свикнал да разчита на себе си - отбеляза Кел. - И да постига повече от другите. А дали не е бил и самотник?

- В което няма нищо лошо - каза Амилия, като потропваше с пръсти върху биографията на Клекнър. -Мога да си представя, че в Лангли с готовност са го приели.

- Ти би ли го взела на работа?

Изведнъж Кел усети, че му прималява от глад; от яйцата и белия препечен хляб на закуска в стомаха му бяха останали само киселини. Амилия извади официалната снимка на Клекнър от Държавния департамент и удостои Кел с една от усмивките, които пазеше само за свои хора.

- Той е страхотно красив - отбеляза тя, като извърна снимката към него. Кел я огледа внимателно. Клекнър изглеждаше неустоимо прелъстителен като холивудски идол. - Коефициент на интелигентност близо двеста - добави Амилия. - Очи като на Грегъри Пек. И мускули като на Грегъри Пек по всяка вероятност. Разбира се, че бих го назначила.

- Сексистка - отвърна Кел. През малкото прозорче във вратата на звукоизолираната стая забеляза купа с банани и се почувства като умиращ от жажда, зърнал оазис в далечината насред пустинята Сахара. - Значи ще бръкнем по-надълбоко? - попита той, примирен с мисълта, че не му е писано скоро да засити глада си. Твърде много аларми за изключване. Твърде много ключалки за превъртане. И твърде много материал за разговор.

- И още как. След седмица ще знаем повече за младия господин Клекнър, отколкото той знае за себе си.

Тя не преувеличаваше. През следващия половин час Амилия Левин се показа в най-добрата форма, в която Кел я бе виждал от много време насам. Беше не просто Шефката, бъдещата носителка на благородническо звание; беше си възвърнала живеца, страстта към играта. Дори да се боеше, че ще остави в наследство поредния Филби или Блейк - един предател, който да разруши трансатлантическото партньорство, -тя с нищо не го показваше. Кел отново виждаше в нея онази неуморна енергия, от онзи див хъс за работа, с които бе белязана кариерата й преди десет-петнайсет години. Беше концентрирана като патоанатом в началото на сложна аутопсия. Това беше жената, в която се бе влюбил Пол Уолинджър. Най-добрият агент - и от двата пола - на тайните служби за едно цяло поколение.

Оказа се, че много от идеите й за тотално следене на Райън Клекнър вече са приведени в изпълнение. Екип от десет души, командировани от Службата за обществена безопасност, на няколко пъти бе следил Абакус при различни ситуации. Понастоящем десетимата агенти бяха дислоцирани в Истанбул, готови да се задействат по команда на Кел. Амилия бе разпоредила на Елза да прекъсне безжичната интернет връзка в жилището на Клекнър, докато един инженер от Тюрк Телеком, вербуван като агент на МИ6, постави микрофони в кухнята, банята, спалнята и дневната на апартамента. Покривът на колата му, „Хонда Акорд“, бе „боядисан“ в малките часове на нощта в четвъртък срещу петък от местен екип, за да стане видим за спътниците, ако случайно Клекнър решеше да духне нанякъде. (Макар че, както й напомни Кел, повечето от тези спътници се контролираха от американците, което ги правеше практически безполезни. Амилия прие забележката му с презрително изръмжаване.) Освен това бяха поставени камери във всички кафенета, хотели и ресторанти в „периметъра му на действие“. Знаеше се например, че ходел във фитнес клуб на няколко пресечки от жилището си, както и че всеки път когато имал път към „Бейоглу“, обичал да посещава малка чайна в една от преките улички на „Истиклял“. („Заради една сервитьорка - бе вметнала Амилия, - по която си пада.“) И двата обекта бяха изцяло покрити с камери за видеонаблюдение. Поне веднъж в месеца Клекнър присъствал на литургията в „Сан Антонио от Падуа“ - най-голямата католическа катедрала в Турция. Катрин Уест, съпругата на един служител на МИ6, с която Амилия се познаваше от години, бе получила указания да ходи в същата катедрала и да докладва за поведението и вида на Клекнър, както и за всякакви негови контакти по време на църковната служба. Всеки един от богомолците, особено съседът му по пейка, би могъл много лесно да му подаде или да получи нещо от него.