Чарлс Къминг - По-студената война

- Значи повреда в двигателя, а?

Пак подпитваше за Хиос. Кел вече не се съмняваше, че Братовчедите се бяха сдобили със собствена информация за инцидента с Уолинджър. Той реши да рискува, за да види каква ще бъде реакцията на Чейтър, като чуе името.

- Пратих мои хора да говорят с механика, който е подготвил самолета на Пол преди излитане - каза той. -Янис Христидис.

- Вярно ли, бе? - Чейтър погледна към часовника си. - Ей, трябва да приключваме. Имам друга среща в единайсет.

- Същото си казах и аз още в десет.

- Touche - каза Чейтър.

- Не може ли да поговорим поне за Догубаязит? -предложи Кел.

Чейтър го погледна, сякаш му бе предложил подкуп.

- Тук?!

- Ами къде другаде? - Кел погледна навън през прозореца, както Чейтър преди малко. - Не беше моя идеята да се срещаме до детска площадка.

- Грешката е на Катрин - заяви Чейтър, прехвърляйки вината на младата си колежка със същата лекота, с която бе вързал китките на Ясин Гарани. - Не знаеше кой си и защо идваш. - Извинението на Чейтър остана да виси във въздуха. Той срещна погледа на Кел. - Виж, вече е късно да се местим. Ще трябва да се видим някой друг път.

- Кога? - попита Кел, като погледна многозначително часовника си. - Днес следобед? Утре сутринта?

Той не се съмняваше, че пет минути след края на срещата им Чейтър ще е в бюрото на ЦРУ на горния етаж, за да поръчва справки за Янис Христидис.

- Няма да стане - отвърна американецът. - Утре по обед летя за Вашингтон, дотогава всичко ми е запълнено.

- Кога се връщаш?

Чейтър се загледа в горния ръб на предпазната стена около детската площадка, сякаш се надяваше да му подскаже отговора.

- След около седмица.

Братовчедите знаеха нещо. Поведението на Чейтър беше много показателно за позицията на ЦРУ по случая „Уолинджър“.

- Да се надяваме, че тези стени нямат уши - каза Кел. Отвън по коридора се чуха стъпки, мъжки глас казваше на някого: „Става, утре в шест, до скоро!“. Чейтър вече не гледаше навън през прозореца. - Очакваме доклада ви за Хичкок. Някаква идея кога може да го получим?

- Съвсем скоро.

- Какво означава това? Утре? Вдругиден? Или ще го отнесеш със себе си до Вашингтон, да ти поотлежи?

Последният въпрос накара Чейтър да се усмихне.

- До седмица, Том. Някъде там. Все още имаме - той с удоволствие зае фразата от Кел - да изчистим някои неясноти..

Нямаха какво повече да си кажат. До кръглия час оставаха три минути, но Джим Чейтър поглеждаше към часовника на всеки двайсет секунди.

- Има ли възможност да поговоря с Тони Ландау? -попита Кел.

Ландау беше агентът на ЦРУ, придружил Уолинджър до иранско-арменската граница.

- Защо не? - отвърна Чейтър. - Ако ти се ходи до Хюстън. - Кел понечи да отговори нещо, но Чейтър реши да съкрати оставащото време. - Виж, ако питаш мен, ние дори не знаем дали Хичкок е бил в колата. Цялата история може да е била блъф. Съществуваше ли изобщо такъв агент?

Това беше безумно обвинение, не на последно място защото намекваше, че МИ6 са се оставили да бъдат водени за носа от ирански агент-провокатор. Защо го правеше Чейтър?

- Никой не е в състояние да потвърди, че го е видял с очите си, Том. Никой не знае със сигурност кой е бил в колата.

- Хайде стига! - отвърна Кел. - Та вие го заснехте на видео, дявол да го вземе!

- На което не се виждаше нищо. Пътникът в колата беше с брада като меча кожа. Кой би могъл да каже със сигурност, че това е бил Садек Мирзаи?

- Какво се опитваш да ми кажеш? Че твоите източници в Техеран са виждали Мирзаи да се разхожда по улицата? Че иранското разузнаване е направило цялата тази инсценировка, жертвайки двама свои служители?

- Кой знае дали са били техни служители? - Чейтър изгледа презрително Кел, сигурно заради ролята на Уолинджър в провала на операцията. - Могли са да бъдат всякакви. Двама пандизчии с доживотни присъди, подмамени да изкарат по някой долар за семействата си. - Чейтър се надигна, като разтриваше с длан нещо на левия си бицепс, което приличаше на ухапано от комар. - Виж, всичко това ще го прочетеш в доклада ми. -Явно разговорът беше приключил. - Ще се видим след седмица, Том. А дотогава го давай по-полека.

При влизането в посолството Кел беше накаран да остави мобилния си телефон на съхранение. Апаратът му бе върнат от един морски пехотинец с бръсната глава, но на практика беше вече неизползваем. Чейтър и хората му бяха разполагали с повече от час, за да му качат софтуер за засичане на разговори, с какъвто само те разполагаха. Дори да не го бяха направили, Кел не искаше да рискува. Той отиде до едно бистро на три преки от посолството, записа на листче хартия номерата на Мариана и Адам, извади СИМ картата и изхвърли телефона в едно кошче за боклук. После пресече улицата и се обади на Мариана от телефонната кабина на отсрещния тротоар.