Чарлс Къминг - По-студената война

Те се целунаха и в този момент се появи сервитьорът, за да го попита дали би желал да пийне нещо. Кел си поръча чай и седна до Елза, като се питаше колко ли още време трябваше да мине, преди някой да се сети да му каже каква, по дяволите, е тази история.

Кел получи отговора на въпроса си само след час. По предложение на Амилия оставиха Елза да работи в хотела и излязоха да се поразходят из улиците на града, на места хванати под ръка, но повечето време принуждавани да се разделят от тълпите пешеходци, главно туристи, които се блъскаха по „Истиклял“. Амилия беше с шал на цветни мотиви върху туидено сако с кръпки на ръкавите; Кел си каза, че прилича на придворна дама, обслужваща кралицата в Сандрингам, но не беше в настроение да я дразни. Небрежно облечен с джинси и пуловер, той пушеше в движение и настойчиво разпитваше Амилия.

- Не ми каза нищо за СИМ картата, която е била намерена сред останките на самолета.

- Много неща не бях в състояние да ти кажа, Том.

Типичен за Амилия уклончив отговор, от който Кел нищо не разбра. Елегантно облечен турчин с плешивина на темето и лъснати до блясък кафяви обувки седеше на столче пред витрината на магазин, в който бяха изложени разноцветни гранчета прежда в дървени кутийки. Човекът свиреше на инструмент, подобен на лютня, и пееше тъжна песен. До него момче по футболна фланелка с емблемата на „Бешикташ“ ядеше геврек.

- Как беше в Анкара? - попита Амилия, докато наблюдаваше уличната сценка.

Кел допускаше, че има причини да е толкова загадъчна. На въпроса й за Анкара той не знаеше откъде да започне. С държанието си в посолството Чейтър бе постигнал две цели: да го унижи заради неясния му статут и да откаже съдействие на МИ6 в разследването на смъртта на Уолинджър. Той не желаеше да занимава Амилия с това. От нейна гледна точка всичко, което кажеше за Чейтър, щеше да се пречупва през собствената му враждебност към човека, съсипал кариерата му. Кел искаше Чейтър да крие нещо от тях; и Амилия разбираше това не по-зле от него самия.

И така, той й заразправя за дългите часове, прекарани в бюрото на МИ6; за негово учудване Амилия често го прекъсваше, за да задава поясняващи въпроси, да подлага фактите на кръстосана проверка, за да се убеди, че Кел й предава точно и най-малката подробност от множеството телеграми и факсове, които бе прочел в кабинета на Уолинджър. Говорейки, те неусетно се озоваха на площад „Таксим“, после се върнаха обратно назад по „Истиклял“, като пътьом се отбиха в една книжарница за англоезична литература. Амилия си купи „Екип от съперници“ на Дорис Гудуин - „понеже всички, които познавам, я четат“ гласеше обяснението й. Когато най-после въпросите й за Хичкок се изчерпаха, Кел отново повдигна темата за намерената СИМ карта.

- Кой е претърсвал останките? Кой е открил телефона?

-Турските власти. Имах нещо като служител за връзка. Той успя да прибере телефона и да го донесе в Лондон.

- Е, и?

Двамата се спряха на място. Амилия намести шала си и се обърна на сто и осемдесет градуса, поглеждайки широкия булевард на север. Бяха на не повече от шест метра от входа на руското консулство. При други обстоятелства Кел вероятно би й посочил този факт като любопитна подробност от пейзажа, но не искаше да прекъсва потока на мислите й.

- Има номера, които все още се опитваме да проследим.

- Какво значи това?

- Значи, че още е рано да се каже.

Разбира се. Дори пред доказано лоялен колега като Томас Кел Амилия никога не би разкрила нищо извън минимално достатъчното за целите на разговора. Кел с мъка прикри гнева си от това, че го третираше като слуга. „Рано е да се каже“ означаваше, че Елза - или някой от нейната пасмина - бе изстискал от СИМ картата нещо, което би могло да се използва в контекста на евентуална допълнителна информация, без каквато нямаше смисъл да се пораждат фалшиви надежди у когото и да било. Амилия щеше да му съобщи само онова, което бе нужно да знае. Поглеждайки към прозорците на консулството и задавайки си въпроса дали някой вътре точно в този момент не получаваше апоплектичен припадък при вида на Шефката, скитаща се безцелно по истанбулските улици, Кел изпита нещо от безсилната ярост, която бе събудила у него срещата с Чейтър. Да му се пречи в работата бе едно; да го пързаля колега и приятел, при това с ехидна надменност - съвсем друго.

- Възможно е да откриете, че един от номерата е бил на бивша унгарска разузнавачка на име Цецилия Шандор.