Чарлс Къминг - По-студената война

Кел отговори, че не я е виждал, с което отвори удобна вратичка за Чейтър.

- Та така. И сега с какво се занимаваш? Разбрах, че си вън от играта. После, че си пак вътре. Какъв ти е статусът? С какво можем да ти бъдем от помощ?

В този момент Катрин сметна за нужно да се изниже от стаята. („Господа, оставям ви да си поговорите на спокойствие.“) Кел се здрависа отново с нея, каза й колко му е било приятно да се запознаят и долови нотка на възхищение в погледа, който Чейтър й хвърли, докато излизаше; цялата й стойка издаваше самочувствие от добре свършена работа.

- Умничка ми е тя - каза той, кимвайки след нея. -Интересна жена.

- Няма съмнение - отвърна Кел, но в отсъствието на Катрин отношението на Чейтър изведнъж се промени. Стана такъв, какъвто Кел го бе запомнил от Кабул: циничен, пресметлив, индиферентен.

- И така - каза той, като прекара длан по ниско остриганата си посивяла коса, - ти не ми отговори на въпроса.

- В играта съм. Амилия чака отговори. И изпрати мен.

- Тъй, тъй. - В тона на Чейтър се четяха и недоверие, и значителна доза надменност. - Е, за какъв ранг става дума? В какво качество си тук? На шеф на бюрото в Анкара? Ние много си падаме по свежа кръв, Том. Действа възбуждащо.

Кел познаваше добре играта, в която се опитваше да го вкара. Разполагаше ли Томас Кел с нужния допуск, с нужния статут, за да заслужи пълен брифинг от Джеймс Н. Чейтър? Или беше просто напомпан с неоправдано самочувствие съдебен лекар, дошъл да извърши задочна аутопсия на Пол Уолинджър?

- Имам допуск на най-високо ниво - отвърна натъртено Кел. - Същия, какъвто винаги съм имал. И какъвто винаги ще имам. Дъг Тремейн няма да бъде шеф, ако това се опитваш да ме попиташ.

- Знам какво се опитвам да те попитам. - Макар да се въртеше леко на стола си, сините очи на Чейтър не изпускаха Кел и за миг. - Значи ти все още си човешкото лице на Шефката? И й имаш доверие след всичко, което ти причини?

Кел разпозна този изпитан похват при воденето на разпит: Чейтър се опитваше да го изкара от равновесие.

- И двамата настояваме за отговори - каза той, без да се поддаде на провокацията. - Миналото е чужда територия.

Чейтър издаде носов звук като човек, мъчещ се да определи източника на необичайна миризма. Устните му бавно се разтегнаха в усмивка.

- Значи не си вече Свидетелят X? Чух, че роднините на Гарани са получили обезщетение от правителството на Нейно величество. Том Кел няма да получи своя ден в съда.

- От чие име питаш, Джим? От свое или от страна на Управлението?

Чейтър вдигна ръце нагоре, сякаш се предаваше, после сплете пръсти отзад на тила си. Имаше вид на човек, който се кани да си подремне на стола. Не каза нищо, но усмивката не напускаше лицето му.

- По въпроса за инцидента с Пол - каза Кел. Беше вече единайсет без петнайсет. - За онази самолетна катастрофа. Засега смятаме, че причината е повреда в двигателя. Разбира се, черна кутия не е имало. Опитваме се да проследим последните действия на Пол, да изчистим последните неясноти.

- Неясноти ли има, Том?

Това можеше да е и въпрос на загрижен съюзник, но по-вероятно бе поредният опит на Чейтър да изкара Кел от равновесие, намеквайки за някакви неразбории вМИб.

- Всичко е наред.

- Пол е бил през цялото време в отпуск?

- Ъхъ.

- На Хиос?

- Точно така.

- Имал е къща там?

- Поне аз не знам такова нещо.

Чейтър погледна навън през прозореца. За момент очите му сякаш се фокусираха върху катерушката.

- А жена да има замесена в тази история?

Кел усети, че Чейтър вече знаеше отговора на въпроса си.

- Пак ти казвам, и да е имало, не съм в течение.

- Че какво, по дяволите, е търсил там?

- Това е неяснотата, за която говоря.

На Кел му се строи, че чува деца да си играят вън, но когато погледна към градината, тя беше празна.

- Чух, че си се развел.

- Къде го прочете пък това? Във „Форин Афеърс“?

Кел бе раздразнен, но не и учуден от тази недискретност. Беше в кръвта на Чейтър да си вре носа в личния живот на колеги, да подпитва, да се ослушва за клюки и пикантерии и после да обяви наученото на официална среща.

- Не помня - отвърна Чейтър, очевидно лъжейки. -Може би в „Нешънъл Инкуайърър“ - Той се надигна рязко на стола и се надвеси напред върху бюрото, мазно ухилен. - Значи трябва да те обзаведем с момиче, докато си в града.

- Ти да не би да чукаш чуждо, Джим? - Чейтър не отговори, този път остроумието му изневери. - Благодаря, няма нужда.

Чейтър се направи на обиден или поне на трайно загубил интерес към темата. Беше свел поглед надолу, към повърхността на бюрото.