Чарлс Къминг - По-студената война

- Ако ми позволите да попитам, защо е нужно да слушам всичко това?

Но Моузес изобщо не чу въпроса му. Чейтър й бе набил обръчите и тя за нищо на света не би рискувала да си навлече гнева му, оставяйки Томас Кел да й се изплъзне. Бяха й дадени указания да го забаламосва и тя бе твърдо решена да не го остави на мира, пък каквото ще да става.

- Един момент! - каза тя и дори вдигна ръка с дланта напред, сякаш Кел бе постъпил невъзпитано, позволявайки си да я прекъсне. - Джим държеше да получите обща представа за нашите позиции по всички тези въпроси, преди да седнете заедно и да разисквате по-нататък. Както може би знаете, министър-председателят беше доста критично настроен към политиката на Съединените щати в Близкия изток и направо враждебен към Израел, особено след онзи инцидент с флотилията от 2010 г., но пък с радост прие на турска земя радарни системи на НАТО и подкрепи, макар и мълчаливо, отстраняването на Асад като държавен глава на Сирия, страна-клиент на Иран и Русия. С други думи, господин Кел, понастоящем ние гледаме на турското ръководство нееднозначно. Господин Ердоган сложи юзди на военните, стабилизира лирата, под негово ръководство бе постигнат бум в износа и в чуждестранните инвестиции, главно от държавите в Залива, но същевременно се опита да пренапише Конституцията с цел придобиване на по-голяма лична власт. За обикновения човек той е нещо като султан, хората нямат нищо против морализаторския и все по-авторитарен тон на неговото ръководство. Разбира се, за ревностните почитатели на Ататюрк той е обикновен демагог.

Против волята си Кел се възхищаваше на отракаността й. Чейтър сигурно й бе дал десет минути да се подготви, но тя не млъкваше вече половин час. Говореше уверено и гладко като университетски преподавател.

- И каква е равносметката? - Тя най-после хвърли поглед към бележките пред себе си. - С кого си имаме работа? С един ислямистки вълк в овча кожа, който ограничава светската държава, предизвиквайки трайни поражения в региона, или с единственият човек в същия този регион, на когото Западът може да има доверие?

- Вие ми кажете - отвърна той. - Явно знаете всички отговори. Пък аз си мислех, че съм дошъл тук, за да обсъждаме смъртта на Пол Уолинджър.

Моузес така и не успя да отговори на въпроса му. Като театрален актьор, чакал зад кулисите подадената реплика, Джим Чейтър влезе в стаята, разперил широко ръце. Щом го видя, Кел се надигна инстинктивно от стола си и се остави да бъде притиснат в мечешка прегръдка, топла и искрена като целувката на Юда.

- Том! Така се радвам...

Американецът не довърши изречението си и направи крачка назад, за да огледа Кел. Устата му беше разтегната в лукава усмивка; очите му, сини като метличина, излъчваха умела имитация на добронамерено разбирателство. Чейтър изглеждаше точно така, както Кел го бе запомнил - нисък, набит и неописуемо самодоволен. С набола брада, протрити джинси и маратонки.

- Извинявай, че се наложи да ме чакаш. Нямах избор. Как се отнася Катрин с теб? Изложи ли ти мегаломанските си теории за Америка като център на Вселената? И за Турция като най-важната държава между Ню Йорк и Пекин?

- Нещо такова.

По принцип на това място Кел би се засмял добродушно, отстъпвайки на Чейтър лесна победа; навремето неизменно бе изхождал от презумпцията, че е най-добре да изчеткаш Братовчедите. Сега обаче, като свободен радикал, той бе констатирал, че все пак държи да запази известно достойнство. Томас Кел вече не гледаше на себе си като на човек на службите. Щом погледнеше Чейтър, не виждаше насреща си един добродушен, бъбрив янки, верен съюзник със своите добри и лоши страни. Виждаше човек, който бе забравил човешкото у себе си в една затворническа килия в Кабул. Кел си спомняше вонята и насилието, цялата отмъстителност, нагнетена в онова тясно пространство, и изпитваше срам, че бе станал съучастник във всичко онова.

- Та колко дни смяташ да поостанеш в нашия град?

Кел имаше билети за нощния влак до Истанбул, но не държеше Чейтър да го знае.

- Няколко - отвърна той.

Катрин ги наблюдаваше с тихата почтителност на новобранец. Кел се надяваше тя скоро да си тръгне.

- Аха? И гот ли си прекарваш?

- Не бих казал.

Дори човек с непоклатима самонадеяност като Джим Чейтър би разбрал по тона му, че е прекалил. Време беше да му изкаже съболезнования за загубата на неговия приятел и колега.

- Така, така. Виж, Том, всички тук бяхме шокирани от новината за Пол. Каква трагедия! Изпратих телеграма до Лондон от името на целия състав. Дали си я видял?