Чарлс Къминг - По-студената война

С други думи, убийство.

Господин Андонис Макрис от Управлението на гражданската авиация на Република Гърция беше набит, месест, петдесетинагодишен, говореше безупречен, макар и леко префърцунен английски и излъчваше силна миризма на афтършейв. Кел му връчи визитката на Крис Хардуик, съгласи се, че Хиос е наистина много красив остров, особено по това време на годината, и му благодари, че се е съгласил по спешност да се види с него.

- Вашата асистентка от централата в Единбург ми каза, че случаят не търпи отлагане - каза меко Макрис. Беше облечен с тъмносин костюм на дискретно райе и бяла риза без вратовръзка. Самонадеян до арогантност, Андонис Макрис създаваше впечатление на човек, напълно доволен от живота. - За мен е чест да ви бъда от помощ след такава трагедия. Мнозина на острова бяха шокирани от новината за трагичната гибел на господин Уолинджър. Не се съмнявам, че неговите приятели и колеги държат не по-малко от нас истината да излезе наяве колкото е възможно по-скоро.

От държанието на Макрис ставаше ясно, че не изпитва и следа от чувство на лична вина за катастрофата. Кел знаеше със сигурност, че ще се опита да прехвърли отговорността изцяло на турските авиодиспечери.

- Вие познавахте ли се лично с господин Уолинджър?

Макрис отпиваше от чашата си с бяло вино и когато чу въпроса, не отговори веднага. Без да бърза, той попи устни с хартиената салфетка, после каза:

- Не. - Гласът му беше равен, с едва доловим американски акцент. - Полетният му план е бил заведен, преди да дойда на смяна. С пилота, господин Пол Уолинджър, разговарях по радиото, докато проверяваше бордните си уреди, рулираше към пистата и се подготвяше за излитане.

- Нормално ли ви звучеше?

- Какво означава за вас „нормално“, ако обичате?

- Беше ли превъзбуден? Пиян? Напрегнат?

Макрис реагира така, сякаш Кел си бе позволил да се усъмни в професионалната му компетентност.

- Пиян? Не, разбира се. Ако доловя, че пилотът е пиян или по какъвто и да било начин неразположен, аз не бих допуснал да излети. В никакъв случай.

- Разбира се. - Кел не си падаше особено по обидчиви бюрократи и не счете за нужно да се извинява за душевната травма, която думите му евентуално бяха предизвикали у неговия събеседник. - Разбирате защо съм длъжен да ви попитам, нали? За да съставя пълен доклад за инцидента, моята компания е длъжна да знае всичко.

С отегчена гримаса, сякаш срещата бе започнала да му дотяга, Макрис се наведе, вдигна от пода тънко куфарче и го постави на масата. Кел още не бе привършил обясненията си, когато два месести палеца щракнаха ключалките. Капакът на куфарчето се повдигна нагоре и за момент закри лицето на Макрис.

- Ето полетния план, господин Хардуик. Направил съм ви фотокопие.

- Много любезно от ваша страна.

Макрис затвори капака и подаде на Кел документ от една страница, цялата покрита с неразбираеми йероглифи на гръцки език. Имаше обозначени полета, в които Уолинджър беше надраскал личните си данни, макар явно да бе спестил подробностите за временния си адрес на острова.

- Според плана чесната е трябвало да прелети над Инусес, от там да завие на изток, към Турция. Обикновено всеки самолет, навлязъл в турското въздушно пространство, бива поеман незабавно от диспечерите в Чешме или Измир.

- Така ли е станало и този път?

Макрис кимна тържествено.

- Точно така. Пилотът съобщи, че излиза от обхвата ни, и смени радиочестотите. От този момент нататък ние вече не носим отговорност за господин Уолинджър.

- Знаете ли къде е бил отседнал на Хиос?

Макрис насочи погледа си към полетния план.

-Там не пише ли?

Кел вдигна листа хартия от масата и го обърна към него.

- Трудно ми е да преценя - каза той.

Макрис нацупи устни, за да покаже, че Крис Хардуик го е обидил допълнително с отказа си да научи и ползва съвременен гръцки език. Той пое полетния план от ръката му, прочете го внимателно и с неохота призна, че в него наистина не е вписан временен адрес.

- Тук фигурира единствено адресът по местоживеене на господин Уолинджър в Анкара - призна накрая той. Очевидно за него пропускът беше незначително нарушение на правилата на гражданското въздухоплаване. Въпреки това Кел живо си представи как още на другия ден ще си го изкара на някой млад колега от летищната администрация за допуснатата небрежност. -Но пък има телефонен номер - каза той, сякаш да оневини недоглеждането с адреса.

- Телефонен номер тук, на Хиос?

Макрис дори не погледна кода.