Чарлс Къминг - По-студената война

-Да!

Според предварителния доклад, който Амилия бе получила в деня преди погребението, Уолинджър бе използвал личния си пилотски дневник и свидетелството си за правоспособност, за да наеме чесната в Турция. Преди това бе влязъл в Анкара със собствения си паспорт, но след пристигането си в Хиос бе внимавал да не оставя никакви следи. Телефонът му бе останал изключен почти през цялото време, нямаше никакво движение и по кредитните му карти, не бе използвал нито една от самоличностите, с които бе известен на британските служби. На практика бе прекарал една седмица в Хиос като призрак. Кел допускаше, че е бил с жена, като се бе опитал да скрие координатите си и от Джоузефин, и от Амилия. Но усилията, които бе положил, показваха, че би могло да е имал среща и с агент.

- Познат ли ви е този номер? - попита Кел.

- Да ми е познат ? На мен? - Макрис не се и опитваше да скрие презрението в отговора си. - Не, не ми е познат.

- А да сте чували нещо по въпроса какво е търсил Уолинджър на Хиос? Каква е била причината му да посети острова? Някакви слухове, вестникарски публикации?

Кел си даваше сметка, че хвърля мрежата наслуки, но въпреки това беше важно да си зададе въпросите. Затова не се изненада ни най-малко, когато Макрис намекна с дискретно покашляне, че господин Хардуик го кара да върши неща, които може би надвишават дадените му правомощия.

- Господин Уолинджър е бил просто турист, нали така? - повдигна вежди той. Явно беше, че няма намерение да импровизира. - Аз лично не съм разговарял с когото и да било, нито съм чел някъде нещо, от което да заключа, че може да е имал и други интереси. Защо питате?

Кел го удостои със служебна усмивка.

- А, нищо, просто събирам информация за доклада. Длъжни сме да установим дали има и най-малка вероятност господин Уолинджър да е посегнал на живота си.

Макрис се опита да си придаде подобаващо угрижен вид, докато обмисляше твърде сериозния въпрос за евентуалното самоубийство на Уолинджър. Очевидно вече му бе минало през ум, че подобно заключение на следствените органи би освободило веднъж завинаги летището на Хиос от каквато и да било отговорност за катастрофата. И би зачеркнало с един удар дори и най-далечната възможност за съдебно дело срещу механика, извършил проверката на чесната.

- Дайте ми време да поразпитам - отвърна той. - Ако трябва да бъда напълно откровен с вас, още дори не съм обсъждал инцидента с турските колеги.

- Ами вашите механици?

- Какво моите механици, моля?

- Поинтересувахте ли се кой е бил на смяна в деня на полета?

- Разбира се. - Макрис очевидно се беше готвил за въпроса, за тази най-деликатна част от разпита, и даде точно отговора, който бе очаквал Кел: - Въздушните диспечери не носят отговорност за техническата поддръжка и механичната изправност. Те са различно поделение, членуват в отделен профсъюз. Допускам, че ще провеждате още срещи с други служители, за да си изградите по-пълна представа за тази трагедия.

- Да, така смятам да направя. - Кел усети как отново му се допуши неистово. - И все пак, случайно да знаете името на дежурния механик?

Макрис очевидно претегляше наум доколко би било уместно да отхвърли тази съвсем проста молба на човека от „Скотиш Уидоус“. После, с пълното съзнание за удара, който щеше да понесе душевното му спокойствие в резултат от този пристъп на безразсъдна доблест, той още веднъж се покашля нервно, после извади писалка и написа нещо върху гърба на полетния план.

- Янис Христидис? - промърмори Кел, с мъка разчитайки усукания му почерк.

Името и телефонният номер му бяха достатъчни, за да проследи движението на Уолинджър в дните преди смъртта му.

- Точно така - отвърна Макрис. После, за изненада на Кел, пресуши чашата си и рязко стана от стола. - А сега, господин Хардуик, ако няма друго... Съпругата ми ме чака за вечеря.

Още щом Макрис си тръгна от хотела, Кел се качи в стаята си и от телефона до леглото набра номера, вписан в полетния план. Включи се гласова поща, но съобщението беше на гръцки. Той слезе обратно на рецепцията и набра оттам номера, като помоли служителката да чуе съобщението и да му преведе в общи линии какво гласи. За негово разочарование тя му обясни, че това е стандартен текст, какъвто се ползва в гласовите пощи, без да се упоменава поименно нито лице, нито организация или фирма. Кел, който беше започнал да огладнява, се качи отново в стаята си, за да звънне на Адам.

- Механикът, който е прегледал самолета на Уолинджър, се казва Янис Христидис. Би ли проверил дали имаме нещо записано във връзка с него?