Бари Айслър - Алгоритъм

— Стига, Бен — рече Алекс. — Компаниите не убиват хора.

— И въз основа на какво доказателство стигаш до това заключение?

— Ами правителството? — попита Сара. — Може би Агенцията за национална сигурност не желае мрежите да бъдат по-защитени, отколкото вече са.

Бен се разсмя.

— Наистина не смятам, че Агенцията за национална сигурност…

— Какво, не смяташ, че би убивала хора? И аз съм тази, която живее в балон? Обзалагам се, вярваш, че президентът не би арестувал американски гражданин на американска земя и не би го задържал, без да му гарантира правото на адвокат, да го обвини в извършване на престъпление или по друг начин да накърни конституционните му права. Обзалагам се, не мислиш, че правителството би подслушвало американци без съдебна заповед. Обзалагам се, не смяташ, че…

— Мамка му, изобщо не знаеш какво мисля!

— Правителството би подправило разузнавателни сведения, за да започне война. Обзалагам се, не мислиш, че правителството е ръководено от хора, които са стигнали толкова далече в политиката, като са се научили да дават разумно обяснение на всякакви форми на корупция в името на висшето добро. Искаш да ми кажеш, че такива неща не стават всеки божи ден?

Млъкна, беше се задъхала. Нямаше намерение да произнася реч. Но беше успяла да бръкне в душата му. Споменаването на „майката“ не беше част от програмата за самообладание, нали?

— Знаеш ли какво? — рече той. — Ако няколко закона трябва да бъдат нарушени, за да се спаси живот, нарушават ги. Така стоят нещата.

— Нима? Кой определя кои закони да бъдат нарушени? И колко? Ако можеш да нарушиш едни закони, защо да не можеш да нарушиш други? Как знаеш кога да спреш? Какво изобщо означава законът?

— Ето ти една идея — рече той, като продължаваше лениво да дъвче. — Вместо да обвиняваш Америка за всичко, което те тормози, защо не се замислиш за други възможности? Не изисква кой знае какво усилие.

— Като например?

— Какво ще кажеш за моллите в Техеран най-напред? Няма да повярваш какви гадости вършат.

Сара разбра, че това пак е уловка, и се опита да запази присъствие на духа. Искаше й се да каже: Аз съм американка, шибан расист такъв, и аз мразя моллите , но знаеше, че той точно това иска — да я вбеси. След което щеше да й каже, че е прекалено чувствителна, а тя щеше да добави и сексизма към списъка с качества, които вече ненавиждаше у него.

— Абсолютно — отвърна, превръщайки гнева си в сарказъм. — Трябва да сме сигурни, че и Иран е замесен. В крайна сметка всяка страна с брутен вътрешен продукт, голям колкото финландския, е сериозна заплаха за националната сигурност. Видя ли го по новините? Двама ирански ядрени специалисти са били убити миналата седмица в Истанбул?

— Сериозно? — попита Бен. — Явно съм го пропуснал.

— Да, и бодигардовете им също. Въпреки че имаме закон — Наредба 12 333, която забранява политическите убийства.

Бен повдигна рамене.

— Какво да се прави? Иран има много врагове.

— Разбира се, и вероятно сме възложили работата на някого от тях, така както възлагахме мъченията, за да заобиколим законите против тях. Докато не почнахме да ги вършим сами. Виждаш ли какво става, когато се съгласиш да нарушиш малко закона? Започваш да го нарушаваш много.

— Възхищавам се на идеализма ти — отвърна Бен с покровителствена усмивка, направо й се прииска да му забие един в лицето.

Алекс се обади:

— Спомена за трета възможност. Каква е тя?

Мина малко време, докато Бен оглеждаше кожичката на пръста си. После рече:

— Не искате да знаете за нея. Тя няма щастлив край. И в момента изглежда най-вероятна. Имам чувството, че двамата ще продължавате да си завирате главите в пясъка, докато някой не ви гръмне задниците.

Как можеше да говори така за брат си? Как можеше изобщо да не го е грижа? Преструваше ли се? Нали все пак беше тук, това означаваше нещо.

— Ами полицията? — попита Сара.

Бен я погледна.

— Какво полицията?

— Можем да им кажем за липсващите документи.

— Разбира се, че можете. И какво очакваш да направят в този момент?

— Не знам. Да разберат, че нещо наистина става, както и ние разбрахме. Да отделят повече хора. Да ни охраняват може би.

Бен вдигна рамене.

— Добре тогава, направете го.

Тя го погледна. Искаше й се да избие с един шамар равнодушието от лицето му.

— Добре — отвърна и стисна зъби. — Кажи ми какво пропускам.

Бен въздъхна.

— Не виждаш нещата от гледната точка на отсрещната страна. Сега тя е полицията. Алекс вече сподели с тях конспиративната си теория, нали така, Алекс?