Бари Айслър - Алгоритъм

— Чакай да видя дали те разбрах добре. Даваш пари на благотворителни организации в полза на непознати хора, които никога няма да срещнеш или докоснеш. Но когато някой пред теб се нуждае от помощта ти, не ти пука. Така ли?

Гледаха се втренчено дълго време. Да върви по дяволите , помисли си Алекс. Вдигна телефона и набра вътрешния на Сара.

— Сара? Можеш ли да дойдеш веднага в кабинета ми?

— Много странно. Не мога да намеря…

— Ела веднага. И ще поговорим за това — затвори и погледна към Бен. — Идва. Ако нямаш желание дори да поговориш с нея, по-добре тръгвай — освен ако не искаш да използваш първо компютъра ми, за да дариш пари на някоя от организациите, които толкова харесваш. Така де, за да не си изпортиш кармата.

Бен не каза нищо. Гледаше Алекс и дъвчеше дъвката си, мускулите на бузата му подскачаха.

Много странна работа. След като Алекс я попита за документите на Хилзой, Сара реши да провери своите. Нямаше ги. Точно се канеше да му се обади, когато той я спеши да иде при него.

Грабна кафето си и забърза към кабинета му. Почука, после понечи да влезе. Вратата беше заключена. Много странно, особено след като Алекс току-що й се беше обадил да я извика.

— Заключено е — извика тя.

— Съжалявам — обади се той отвътре. След секунда отвори вратата. Сара влезе и Алекс затвори зад нея. Тя забеляза един мъж, облегнат на стената.

— О! — възкликна сепнато.

Мъжът приличаше на по-голямо и по-жилаво копие на Алекс. Същата руса коса, същите привлекателни зелени очи. Дъвчеше дъвка и я наблюдаваше, в него имаше някакво напрежение, което я изнервяше.

— Сара — каза Алекс, — това е брат ми Бен. Бен това е Сара Хосейни.

Брат му. Разбира се — трябваше веднага да се досети от приликата. Но защо я гледаше така? Все едно я… преценяваше. Не похотливо обаче, не, нищо подобно. Погледът му беше прекалено безстрастен. Прекалено сдържан.

— Хосейни? — рече Бен и повдигна вежди.

— Да — отвърна Сара, погледна го в упор, тонът му не й хареса. Имаше нещо предубедено в него… дори обвинително.

Започна да й говори на фарси.

Остана като гръмната. Попита я на перфектен фарси дали семейството й е от Машхад, град на север. Каза, че някога познавал един Хосейни от Машхад.

— Не, семейството ми е от Техеран. Хосейни е често срещано име. И ти го знаеш — отвърна му тя на свой ред.

Алекс попита:

— Ти — това фарси ли е?

— Да — отвърна Сара, без да сваля очи от Бен.

— Кога си научил фарси? — попита Алекс, обръщайки поглед към брат си.

— Задочен курс — отговори Бен, все още гледаше Сара.

— Брат ти говори като иранец — обади се Сара. — Едва ли го е учил задочно. Прави се на духовит, макар че не знам защо. Всъщност беше доста грубо, току-що се запознахме.

Проклетият му брат, как я гледаше само. И тя не сваляше поглед от него.

— Да, така се държи понякога — съгласи се Алекс.

— Нямаше да те подложа на всичко това, ако не беше наистина важно.

Бен се усмихна, мина покрай нея и седна на един от столовете. Усмивката казваше: Хубаво, можеш да спечелиш малкото ни състезание по втренчени погледи. Поздравления. Вбеси я. Добре , рече си тя. Стига. Седна на стола до него.

— По телефона не каза ли, че нещо липсвало? — попита Алекс.

— Да, документацията ми за Хилзой. Много странно, защото току-що ми каза, че и ти не можеш да откриеш твоята. Какво става?

Алекс погледна към Бен и възкликна:

— Боже!

— Има ли за какво да се тревожа? — попита тя.

Усети, че Бен я наблюдава.

— Зависи колко си умна — отвърна.

Тя се обърна към него.

— Да предположим, че съм по-умна от теб.

Той повдигна рамене.

— Тогава трябва да си много разтревожена.

— Сара — намеси се Алекс, — мисля, че те грози опасност.

Той говореше, а тя слушаше, едва се сдържаше да не го прекъсва с въпросите си. Не знаеше какво да мисли. Не се съмняваше, че нещата, които твърдеше, че са се случили, са истина. Знаеше за Хилзой, разбира се, а останалото лесно можеше да провери. Не се съмняваше, че Алекс наистина вярва, че става дума за някаква конспирация. Но трябваше да има логично обяснение, нали? Никой не убива хора заради технологии в слънчевата цивилизована Силициева долина. Купуват и продават, понякога се съдят, но убийства?

Алекс свърши, Сара погледна към Бен.

— Какво общо имаш ти с всичко това?

Бен поклати глава.

— Всъщност нищо.

— Бен служи в армията — обади се Алекс. — Разбира от тези неща.