Бари Айслър - Алгоритъм

— Армията? — попита Сара, без да сваля очи от него. — Сигурно знаеш доста.

Ъгълчето на устните на Бен потрепна съвсем леко, сякаш я намираше за ужасно забавна и не можеше да го скрие.

— Знам това-онова — отвърна той.

— О, впечатлена съм. Разкажи ми.

Този път той навири глава и се усмихна. Никога не беше виждала толкова снизходително изражение.

— О, хайде де — каза тя. — Няма ли поне да се опиташ да ме научиш набързо как се кара танк, как се стреля с пушка, как се реквизират провизии или само „разбираш от тези неща“?

Бен леко присви очи. Наблюдаваше я, погледът му беше толкова твърд, колкото и безизразен, и Сара доби усещане за огромно напрежение и огромно самообладание в трудно постигнато равновесие. Имаше нещо опасно в този мъж и тя си даде сметка, че е глупаво да го предизвиква. Но в същото време тази фасада на пълен самоконтрол и снизхождението, което дотук единствено й се позволяваше да види… не можеше да се примири.

— Не карам танкове — отвърна той след малко. — От доста време не съм носил пушка. И не реквизирам провизии.

— Явно тогава си много специален — Боже, какви ги вършеше? Защо толкова много искаше да… какво? Да го провокира? Да го ядоса? Да го уличи в лъжа? Да пропука тази внимателно изградена маска на снизхождение?

— О, изобщо не съм специален. Не и колкото един адвокат. Искам да кажа, вие двамата сте специални. Върхът на хранителната верига. Такива като мен са само скромни служители.

— Хора — опита се да се намеси Алекс, но Сара го прекъсна.

— Кажи ми тогава — рече тя. — Какви услуги извършваш?

— Грижа се за безопасността на хора като теб, не е нищо кой знае колко важно.

Разбра го, безопасността й не беше много важна.

— И как по-точно? Каза ми само какво не правиш.

Той замълча, все едно мисли:

— Неутрализирам заплахи, така че адвокатите да могат да продължат да печелят големите пари и да лочат измислено скъпите си латета. Мръсна работа, но все някой трябва да я върши.

Не беше просто снизхождение, осъзна тя. Снизхождението беше демонстрирано нарочно. Загатната под него беше цялостна представа за света, в която хора като Бен бяха мъченици, а хора като Сара юпита, овце, неблагодарници и така нататък. Натисни го тук, помисли си тя, съзнаваше, че се държи детински и даже вероятно опасно глупаво, но беше прекалено запленена, за да си даде сметка какво трябва да се случи, за да я спре.

— Колко благородно от твоя страна. За какви заплахи става дума всъщност? И как точно ги неутрализираш? Сигурно е много опасно. — Не спести и капчица от презрението, което изпитваше.

— Най-различни — отвърна Бен. Изражението му все още беше безстрастно, дори отегчено, но имаше нещо в очите му — раздразнение, яд, гняв? Тя почувства, че е напипала слабото му място. — Най-вече оси на злото. В миналото иракчани. Севернокорейци. — Настъпи пауза. — Иранци.

— Иранци — отвърна тя, усети как лицето й гори. — Те сигурно са най-лошите от всички.

— Трудно може да им вярва човек — отговори той, продължаваше да дъвче дъвката си. — Никога не знаеш какво кроят.

— Радвам се, че двамата се разбирате толкова добре — рече Алекс. — Това вероятно доста ще улесни усилията ни да останем живи още един ден.

По дяволите, прав беше. Играеше си глупави игрички, не беше ли глупачка наистина?

— Чакай малко — рече Сара. — Имаме ли останали някакви записи на изходния код на „Обсидиан“?

Алекс поклати глава.

— Не. Изтрили са всичко, дори и молбата в патентното ведомство.

— По дяволите! — изруга тя.

Бен я погледна.

— Какво?

— Ако разполагахме с изходния код — отвърна тя, — можехме да го публикуваме.

— Разбира се — отвърна Алекс. — В Сорс Фордж или Слашдот…

— Не само в техно сайтовете. Можехме да пишем на всеки политически блог в мрежата — Токинг Пойнтс Мемо, Ънклеймд Територи, Но Комент, Балун Джус, Хулабалу, Дейли Диш, Файърдоглейк. Можехме да документираме хората, които бяха убити, влизането с взлом у вас…

— Затова са действали толкова бързо, след като Алекс им се е изплъзнал — обади се Бен. — Трябвало е да ви попречат да го направите публично достояние. Всичко това се прави, за да остане изобретението в тайна.

— Така постъпва правителството — каза Сара. — Запушва нещата в бутилка. Информацията иска да е свободна. Правителството иска да я контролира.

Алекс въздъхна.

— Да, добре, без изходния код нищо не можем да освободим. Ще прозвучим като двама ненормалници, разгласяващи конспиративна теория.