Бари Айслър - Алгоритъм

— Не бих го нарекъл точно така — отвърна брат му. — Пък и това беше преди…

— Преди какво? Преди да разбереш за липсващите файлове? Ще решат, че е постановка. Ще си помислят, че се мъчиш да ги убедиш да те вземат на сериозно. Ще започнат да те оглеждат от много близо по начин, по който не искаш да те оглеждат.

— Но и моите документи са изчезнали — отвърна Сара.

— Добре. Ще си помислят, че Алекс ги е взел, за да потвърдиш твърденията му.

— Няма да си го помислят — възпротиви се тя, но осъзна, че прозвуча заядливо. Просто не искаше Бен да се окаже прав.

— Колко полицаи познаваш? — попита той. — Знаеш ли как прекарват времето си, как гледат на света? Нека да ти кажа накъде е насочено вниманието на един детектив от Сан Хосе. Банди. Тийнейджъри, загинали от огнестрелни рани. Свидетели, които ги е страх да свидетелстват. Как да задържи капака върху всичко това. Ето го света му. Неприятностите, в които ти си се забъркала? Такива работи ходи да гледа на кино. За него те са като на филм. И дори и да ти повярва, какво? Как мислиш: полицията от Сан Хосе ще ти осигури ли защита?

По дяволите, беше прав. Но…

— Някой е взел документите от офисите ни — продължи да настоява Сара. — Как са влезли?

— Сещам се поне за няколко начина — отвърна Бен.

— Защо?

Алекс се наклони напред от стола си.

— Ключ-картите. Те са с индивидуален код. Така че, ако искаш, можеш да кажеш кой е влизал и излизал и кога.

Бен поклати глава.

— Дори и да са имали помощ отвътре, няма да откриеш чия е била картата.

— Защо не? — попита Сара.

— Цялата им работа е изключително прецизна, не биха направили толкова явна грешка.

— Как иначе можеш да влезеш, и то нощно време? — попита Сара.

— Виж, няма нужда да си Худини, за да се промъкнеш покрай рецепцията през работно време и да се скриеш в тоалетната или някъде другаде, докато сградата не се изпразни. Няма да има никакви електронни доказателства за това.

— Но те са знаели точно кои офиси да претърсят — рече Сара.

— Имената ви са на стената отвън. Не че са имали нужда от тях. Операцията не е планирана от вчера за днес. Проучили са архивиращата система на фирмата, следили са ви с месеци.

— Дори и така да е, мисля, че трябва да кажем на охраната.

— Не — каза Бен.

— Защо не?

— Първо, както вече казах, е загуба на време. Второ, и без това ме запозна с достатъчно хора от фирмата си. Не желая да привличам внимание.

Сара, ядосана, понечи да каже: Съжалявам, че те притеснихме , но успя да се въздържи.

— Имаш ли доверие на шефа си? — рече Бен. — Каубоят?

На Алекс му се искаше да каже: Не вярвам на никого. Но вместо това рече:

— Защо? Мислиш ли, че е замесен?

Бен повдигна рамене.

— Беше тук рано сутринта.

— Винаги идва рано. Пък и защо му е да го прави?

— Аз откъде да знам? Твой шеф е.

— Годишният му доход е седемцифрено число. Не смятам, че мотивите му може да са финансови.

Бен се засмя:

— Стигат ли парите някога?

В стаята се възцари тишина.

— Добре — обади се Сара, — вариант две. За какво по-точно говорим?

Бен погледна към Алекс.

— Можеш ли да работиш с този бекъп файл?

— Разбира се — рече Алекс.

— Тогава го направи. Вземи каквото ти трябва за няколко дни, намери си безопасно място, където да се скриеш, забрави за всичко останало и разбери какво й е толкова специалното на тази технология.

— Не е кой знае какво — обади се Сара.

— Не е. Но е по-добре, отколкото да чака някой да му пусне куршум в тила.

Сара разбра, че той иска просто Алекс да се скрие. А тя какво трябваше да прави? Двама души бяха мъртви. Някой беше откраднал папки от кабинета й. Бяха проникнали в регистъра на патентното ведомство, бяха влезли в дома на Алекс. Мисълта, че единствените двама души в света, които разбират какво става, могат да я изоставят, я плашеше.

— Да? — каза Алекс. — А Сара какво да прави?

Тя беше толкова благодарна, че насила се въздържа да не му се усмихне.

— Същото, което и ти. Да се спотаи. Да чака, докато не разбереш за какво наистина служи тази технология.

— Мога да го разбера по-бързо със Сара, отколкото сам.

Сара примигна. Това Алекс Тревън ли го каза?

Бен поклати глава.

— Мисля, че ще е по-безопасно, ако…

— Ако какво? — попита Алекс. — Ако се разделим? Не виждам как. А и ти сам го каза: това, което в крайна сметка ще осигури безопасността ни, е да разберем защо някой иска технологията толкова, че да тръгне да убива.

Бен се почеса по бузата.